О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4672 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. о. Стара З. , представлявана от директора В. П. С. , чрез процесуалния й представител адв. Н, против въззивното решение № 196 от 26 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 12 от 5 март 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушение материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото не са обсъдени предходни наказания на ищцата и представените по делото доказателства за доказани дисциплинарни нарушения за дните 28 юни и 6 юли 2007 г. В изложение към касационната жалба подробно е обяснено точното спазване на закона от страна на касатора при издаването на заповедта за уволнение. В изложението изрично се сочи, че съдът по прилагането на чл. 188 ал. 1 от ГПК (отм.) е постъпил в противоречие с практиката на ВКС по ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. и ТР № 1 по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК – въззивният съд не е обсъдил целия събран доказателствен материал, което довело до грешки при формирането на вътрешното му убеждение. Иска се допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е формулиран.
Ответницата П. Н. В., чрез процесуалния си представител адв. Й, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че доводите на касатора са доводи за неоснователност на иска, но не и мотивировка за наличие на основания за касационно обжалване; решението освен това е правилно по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че събраните доказателства не установяват, че ищцата не се е явявала на работа на посочените в заповедта за уволнение три дати; еднократното неизпълнение на трудовите задължения – неявяване на работа на 29 юни 2007 г., не е довело до възникване на проблеми в репетиционния процес; наложеното наказание не съответства на тежестта на осъщественото нарушение.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като предпоставка за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното или друго, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът е посочил като предпоставка за допускане до касационно обжалване основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. В текста на изложението към жалбата обаче се сочи разрешаване на спора в нарушение на задължителна практика на касационната инстанция, отразена в две тълкувателни решения на ОСГК. Ето защо следва да се приеме, че на практика се сочи и предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Съществени въпроси не са формулирани от страна на касатора. Липсата на въпроси поставя съда в невъзможност да посочи дали разрешаването им ще отговори на критериите, поставени за допустимостта на касационното производство според чл. 280 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея касаторът изтъква само недоволството си от фактическите констатации на съда и невярната преценка на доказателствата, а оттам – от изводите му. Оплакването за постановяване на решението в нарушение на чл. 186 и чл. 189 от К. на труда е оплакване по съществото на спора. По естеството си това оплакване е такова за неправилност на решение, но основания за неправилност на атакуваното решение могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство. След като касаторът не е успял да посочи съществен въпрос, на който се дължи отговор от касационния съд, то и жалбата не следва да бъде допускана до касационен контрол.
Доколкото това изобщо е допустимо, съдът не може да извлече и съществен въпрос в контекста на посочената задължителна съдебна практика. Тълкувателните решения на ВКС съдържат произнасяне по множество съществени процесуалноправни въпроси, а за настоящия състав на съда е невъзможно да прецени точно по кой от тях се търси произнасяне от касатора. По същата причина не може да се изследва въпросът съществува ли в атакуваното решение такова разрешение на съда, чието разрешаване по различен начин би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответницата претендира заплащане на разноските за касационната инстанция, които са 150 лева за ползвана правна помощ. Съобразно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК тази сума й се дължи.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 196 от 26 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
ОСЪЖДА Д. о. Стара З. , представлявана от директора В. П. С. , да заплати на П. Н. В. от гр. С., ул. „Х” № 19, ет. 1, ап. 1, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева сторени от нея разноски за правна помощ за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: