О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 647 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Т. Е. и Р. А. Е. – двамата от гр. Р., приподписана от адв. К, против въззивното решение № 13 от 29 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 729 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., с което е отменено решение № 123 от 27 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 81 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2007 г. в частта му, с която “В” О. гр. Р. е осъдено да заплати на касаторите сумата над 3143,50 лева до 3252 лева на основание чл. 49 ал. 1 от ЗЗД и вместо него за тази част искът на касаторите е отхвърлен, а в останалата му част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че при определяне на стойностите на причинените вреди не може да се начислява печалба и ДДС; съдът не е обсъдил факта, че нито льосовата почва, нито възрастта на сградата са причина за пропадането и улягането на основите на къщата, а причината е в намокрянето на льоса, тъй като процесното водопроводно отклонение сълзи от 1998 г., което е довело до водонасищане на льоса, независимо от полаганите от касаторите грижи за имота; укрепването с пилотно фундиране е единствен начин за укрепване на сградата и почвата под нея. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се търси допускане до касационен контрол поради противоречие с практиката на ВКС и разрешаване на съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, по проблемите за обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и по-специално на данните за характера на почвата под къщата (сочи се решение на ВС от 1982 г.) и относно наличието на пряка и непосредствена връзка между бездействието на виновни работници и служители на ответника и появилите се по сградата пукнатини и улягания след 25 ноември 2006 г., както и по определяне на размера на разходите за отстраняването на вредите, без включването в тях на печалба и ДДС.
Ответникът “В” О. гр. Р. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че по жилищната сграда на касаторите са налице увреждания; според заключението на експертизата е посочено, че при теч от водопровода, който е възможно да е съществувал още от 1998 г., се осъществява водонасищане на почвата, която е льосова, а льосът при намокряне се самоуплътнява и пропада, което обяснява напукването на междинната ограда, тротоарите, пропадане на уличното платно и тротоара; причината за получените пукнатини и улягания е именно в резултат на водонасищането на льосовата почва и поради отстраняването на повредата за три дена, през които водата се е изливала в подготвената за асфалтиране улица; взети са предвид стойностите, дадени за цялостното ремонтиране на вредите; направа на проект за укрепване на външни носещи зидове не се налага, защото жилищната сграда е много стара, без улуци и водосточни тръби, водопроводните и канализационни връзки не са положени в кожуси със сигнални тръби, къщата не е проектирана и строена при съобразяване с конструктивните и водозащинти мероприятия за строителство в льосови почви, поради което наложителният ремонт не е следствие от аварията и бездействието на ответника; не следва да се присъжда сумата от 546,30 лева 15% печалба и 837,60 лева ДДС, с които касаторите биха се обогатили неоснователно.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по първите два поставени въпроса, но по третия поставен въпрос, предвид липсата на съдебна практика, следва да се допусне касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Първият поставен проблем е изключително значим по принцип, а и в конкретния разглеждан случай с оглед обсъждането от страна на съда на отражението на наводняването на почвата, върху която се намира сградата на касаторите. При формирането на изводите си обаче съдът не е нарушил принципите за обсъждане на доводите на страните и доказателствата по делото в тяхната цялост. Съдът е изложил ясни съображения защо приема, че проектът за укрепване на външните стени, както и самото укрепване, не следва да бъдат обезщетявани от ответника, тъй като повредите по сградата не са резултат от слягането на льосовата почва. Съдът е съобразил вида на почвата, както и експертните заключения, поради което пренебрегване на доказателства не е сторено, което пък обосновава извода за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
По втория поставен проблем също не следва да се допусне касационен контрол. Разрешението, дадено от съда относно наличието на пряка и непосредствена връзка между бездействието на виновни работници и служители на ответника и появилите се по сградата пукнатини и улягания след 25 ноември 2006 г. е напълно съответно на данните по делото и е обосновано от съда. Несъгласието на касаторите с възприетите от съда изводи по фактите представлява оплаквания по съществото на спора, които обаче могат да са предмет на същинското касационно производство, но не обосновават допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Последният въпрос – за дължимостта на печалба и ДДС, е важен с оглед определяне на размера на вредите, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника. Според правилото на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По този въпрос въззивният съд е приел, че печалба и ДДС не се дължат, защото касаторите биха се обогатили неоснователно с присъждането им. Въпросът дали покриване на разноските по отстраняване на вредата представлява част от дължимото обезщетение, следва да бъде разгледан от съда. Затова в тази му част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
За касационното производство касаторите дължат 22 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 13 от 29 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 729 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която искът на Д. Т. Е. и Р. А. Е. – двамата от гр. Р., против “В” О. гр. Р., за заплащане на обезщетение по реда на чл. 49 от ЗЗД за претърпени имуществени вреди, е отхвърлен над 3143,50 лева до 4243,46 лева.
УКАЗВА на касаторите Д. Т. Е. и Р. А. Е. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесат по сметката на ВКС и да представят в деловодството на съда или да изпратят по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 22 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение № 13 от 29 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 729 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г. в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: