О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 07.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 143 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. С., със съдебен адрес в гр. С., приподписана от адв. П, против въззивното решение без номер от 24 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 595 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение № 101 от 16 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Ш. за 2006 г. за отхвърляне на предявения иск по реда на чл. 29 от ЗЗД и вместо него договорът за покупко-продажба между касатора и С. М. П. и Я. И. П. е унищожен като сключен при измама.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, но преди всичко решението било недопустимо, защото в исковата молба не се съдържали обстоятелствата, на които се основава искът и такъв иск на практика не е предявяван; погрешно дадената квалификация на иска не обвързва съда; заблуждение по отношение на предмета на сделката не само не е съществувало, но не е било твърдяно; исковата молба освен това е била и нередовна с множество твърдения, но съдът не я е оставил без движение; искът е и неоснователен, защото ищците не са твърдели, че са били въведени умишлено в заблуждение, като такова твърдение има едва във въззивната жалба и то касае свидетел, а не касатора; липсват доказателства за налична невярна представа у ищците, че срещу апартамента ще получат както пари, така и издръжка и грижи; ищците не са предприели действия повече от година; данните по делото са превратно интерпретирани. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т.1 от ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за касационно обжалване, тъй като въззивният съд разрешил съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – разгледана е нередовна искова молба в разрез с ТР 1/2001 г. и ТР 2/2004 г., произнесъл се е по непредявен иск в разрез с ППВС 2/77 г.; разрешил е и съществен материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата по прилагането на чл. 27 във връзка с чл. 29 от ЗЗД – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, като се сочат решение на АС Велико Т. и на ВКС.
Ответниците С. М. П. и Я. И. П. – двамата от гр. Ш., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК, приподписан от адв. И, изтъкват, че исковата молба съдържа обстоятелствата, на които се основава искът и конкретните факти по него; авторството на измамата и фактът на знание на другата страна са безспорно установени; ответниците не са потърсили защита, надявайки се, че касаторът ще започне да изпълнява поетите задължения; не е налице грешка като основание за унищожаемост на договора; липсата на плащане сочи, че са налице измамливи действия. Представят се решения на ВКС във връзка с позицията на ответниците.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че ищците са сключили договора за продажба с цел да си осигурят издръжка и гледане, а ответникът, макар и устно, е поел такова задължение; бащата на касаторът, който е близък роднина на ищеца, подвел ищците да сключат договора; ответникът не изпълнявал поетото задължение.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира ясни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да бъдат преценени от съда по критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК, макар да сочи, че е налице съществен материалноправен и съществен процесуалноправен въпрос. Доколкото извличането на значим въпрос е допустимо изобщо при основополагащия принцип на диспозитивност в гражданския процес, поставените проблеми са следните: допустимо ли е разглеждането на искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 98 ал. 1 б. “г” и “д” от ГПК (отм.) и допустимо ли е произнасянето по непредявен иск.
Атакуваното решение не е постановено в нарушение на задължителната практика на ВКС. Исковата молба, макар и непрецизно подредена, съдържа твърдения за осъществена спрямо ищците измама – посочено е какви са били уговорките между страните и защо се е постигнало съгласието, като е било налице очакване, че ищците ще получат грижи, което пък е в унисон с представеното от касатора писмено становище по нотариална покана на ищците. Посочено е и съответното искане. Вярно е, че ищците са посочили в исковата си молба множество обстоятелства, обосноваващи и други искове, но твърденията им по разглеждания иск са ясни. При тези обстоятелства не може да се приеме, че исковата молба не е съдържала всички реквизити, обосноваващи разглеждането на иска за унищожаване на сделка поради умишленото въвеждане на ищците в заблуждение, поради което и съдът е бил длъжен да разгледа предявения иск. Ето защо в атакуваното решение по поставената проблематика не е нарушена задължителната за съдилищата практика на ВКС.
По материалноправния проблем не може да се извлече поставен въпрос, тъй като се твърди противоречиво разрешаване на съдилищата по прилагането на чл. 27 във връзка с чл. 29 от ЗЗД, но по кой точно въпрос и в какъв аспект е налице противоречие, не се сочи. Освен това от представените съдебни решения е видно, че съдилищата са разглеждали съвършено различни хипотези – в решението на апелативен съд искът е отхвърлен, защото не било събрано нито едно, дори и косвено, доказателство, че е налице умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца от ответниците, поддържане на такова заблуждение и сключване на сделката поради него; в решението на ВКС пък е взето предвид, че изобщо не се твърди въвеждане в заблуждение от страна на ответника, мотивиращо я към опороченото изявление. При това положение не съществува паралел между разглеждания спор и тези по представените съдебни решения, за да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на проблем. Ето защо по материалноправния проблем съдът намира, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускането на атакуваното решение до касационен контрол.
Ответниците не претендират присъждане на разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 24 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 595 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: