О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 06.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2766 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. В. чрез кмета на общината К. П. Й. , представлявана от юрисконсулт В. Б. , против въззивното решение № 441 от 24 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 2 ноември 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, защото ищецът изобщо не се легитимирал като собственик на имота и свидетелските показания са недостоверни. В допълнително изложение се сочи, че съдилищата противоречиво разрешават въпроса следва ли съдебното решение да се основава изцяло на показанията на свидетели, без съдът да се обоснове с какъвто и да е документ за собственост, при условие, че такъв липсва. Като основания за допускане до касационно обжалване са посочени тези по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК.
Ответникът Г. А. Р. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че свидетелите установили давностното владение на ответника върху имота и било налице основание за придобиването му по давност; липсват данни имотът да е бил частна държавна собственост, което да е пречка за придобиването му по давност.
След преценка на доводите на касатора и мотивите на атакуваното решение, касационният съд намира, че решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като не са налице посочените от касатора основания за това.
Посоченият съществен процесуалноправен въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Касаторът не е представил каквито и да е други решения, в които същият въпрос да е бил тълкуван по различен начин от този в атакуваното решение. Ето защо не е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Поставеният въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като липсва спор и неизвестност в практиката как може да се установява правото на собственост при липса на писмен документ. Разрешаването на поставения въпрос чрез касационно решение няма да доведе до различно прилагане на закона от посоченото във въззивното решение, нито пък ще доведе до ново тълкувание на установени разбирания.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 441 от 24 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: