О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 24.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3939 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. И. И. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. З, против въззивното решение № 100 от 13 март 2008 г., постановено по в.гр.д. № 716 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение № 235 от 19 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2001 г. по отношение на предявения иск по чл. 30 ал. 2 от Закона за собствеността и вместо него касаторът е осъден да заплати на И. Д. Х. от гр. П. сумата от 7550 лева, представляваща стойността на извършени в делбения имот подобрения – закупен от Х. метален павилион от 80 км., който увеличава стойността на недвижимия имот, предмет на делбата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23 февруари 2005 г. до окончателното й изплащане.
Ответниците И. и Х. не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото неоснователно съдът приел, че касаторът е дал правомощия на ответника Х да закупи процесния павилион, а търсенето на ползи от имота не може да се счете за потвърждаване на действията на пълномощник; по гр.д. № 1* от 2001 г. касаторът бил осъден да заплати сумата от 2450 лева и било направено прихващане още през 2002 г. за тази сума, поради което касаторът още тогава погасил ? от сумата, за която е закупен павилионът и не следва да заплаща още половината от него. В допълнителна молба се сочи, че се иска допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, тъй като повдигнатият спор бил решен в противоречие с практиката на ВКС, като съдът неправилно приел, че ищецът по спора е добросъвестен; Х. не е добросъвестен владелец по смисъла на закона, поради което касаторът не му дължи изплащане на направените подобрения. Представят се решения на ВС и ВСК, както и ППВС №6/74 г.
С решението си по иск по чл. 286 от ГПК (отм.) съдът приел, че ищецът Х като пълномощник на останалите съсобственици закупил метален павилион, сега трайно прикрепен към земята и с характер на приращение, поради което е допуснат до делба; пълномощното от останалите съсобственици имало характер на генерално пълномощно и по него бил закупен павилионът преди то да бъде оттеглено; дори Х. да действал без представителна власт при закупуването на павилиона, касаторът с последващите си действия показал, че от негова страна е налице съгласие с последиците от този договор, защото претендирал добиви от наем от имота.
Решението не следва да се допусне до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на ВС и ВКС води до извода, че искането за допускане до касационен контрол се търси както по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, така и по т. 2, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторът фактически твърди, че по процесния случай е налице не само разрешение в разрез с практиката на ВКС, но и противоречиво разрешаване на съдилищата.
Представените решения на ВС и ВКС, както и ППВС № 6/74 г. обаче не обосновават наличие на основания за допускане до касационен контрол. Касаторът не е успял да формулира изрично такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд по начин, различаващ се от задължителната за съдилищата практика, или пък разрешаван различно от различните съдилища. Ако се приеме, че се поставя въпросът относно това дали касаторът е потвърдил извършените от Х. без представителна власт действия, то представените от касатора съдебни решения изобщо не третират този въпрос, защото предмет на тяхното разглеждане е добросъвестното владение и последиците от него във връзка с извършени подобрения в имота. В разглеждания случай е безспорно, че страните са съсобственици на имота. В този контекст не може да се обсъжда дали Х. е добросъвестен владелец. След като касаторът не е съумял да формулира този въпрос, чието решаване по различен начин би обосновало различен резултат по съдебното решение, като подкрепи твърденията си с представена съдебна практика, то и касационният съд не може да допусне жалбата до същинско разглеждане пред ВКС.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 100 от 13 март 2008 г., постановено по в.гр.д. № 716 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение № 235 от 19 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2001 г. по отношение на предявения иск по чл. 30 ал. 2 от Закона за собствеността и вместо него касаторът е осъден да заплати на И. Д. Х. от гр. П. сумата от 7550 лева, представляваща стойността на извършени в делбения имот подобрения – закупен от Х. метален павилион от 80 км., който увеличава стойността на недвижимия имот, предмет на делбата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23 февруари 2005 г. до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: