О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5080 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Е. К., В. Г. К. и Л. Г. К. – тримата от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. П, против въззивното решение без номер от 24 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 19 януари 2001 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 1997 г. по отношение на установителен иск за собственост върху неурегулирано дворно място с къща и стопанска постройка, цялото от 3 декара, в землището на с. Г., махала “К”, обл. Кюстендил.
Срещу същото решение е постъпила и касационна жалба от Н. Н. К. от гр. С., приподписана от адв. М, но в частта му, с която оставено в сила решение без номер от 19 януари 2001 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 1997 г. по отношение на установителен иск за собственост на апартамент в гр. С., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, клозет и антре със застроена площ от 67,50 кв.м., заедно с избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, както и на магазин, преустроен в гараж.
В жалбата на адв. П се сочи, че решението е неправилно като необосновано, защото от смъртта на наследодателя до завеждането на касационната жалба са изминали повече от десет години, като давността е изтекла и за наследниците на Г. К. , починал през 2004 г., което следва от разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността и присъединяването на владението е възможно. В допълнителна молба се сочи, че липсва произнасяне по съществен материалноправен въпрос, защото съдът е допуснал отклонение, което опорочава истинността на изводите му; нотариалният акт на Г. К. не е оборен; срещу придобивната давност на касаторите не е сторено възражение. С друга молба се представя нотариален акт от 18 ноември 2008 г. за придобиване на процесния имот от касаторите по наследство от Г. К.
В жалбата на Н. Н. К. се сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът не е преценил правата на ищеца; съдът не е взел предвид обяснението пред съда на доц. Щърбанов, че при изготвянето на саморъчното завещание на завещателя е въздействано от трето компетентно лице; решението е и недопустимо, защото следва да се предявят осъдителни, а не установителни искове. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи, че са допуснати съществени пороци при формирането на вътрешното убеждение на съда, тълкувани са превратно събраните доказателства, не е преценена липсата на правен интерес от предявяването на установителен иск; дори и в отменителното решение да е прието, че установителният иск е допустим, това не означава, че е основателен, след като ищецът разполага с осъдителен иск.
Страните не си дават взаимно отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че правният интерес от предявяването на иска е решен с отменителното решение на ВКС; недоказани са оспорванията на автентичността на завещанията от 1990 г. и от 1994 г. – те са подписани и съставени от наследодателя; макар наследодателят да е страдал от мозъчна атеросклероза, не е загубил психичната си годност да действа разумно и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното; наследодателят валидно се е разпоредил в полза на Г. К. със собствения му апартамент и магазин; по отношение на дворното място и намиращите се в него къща и стопанска постройка в с. Г. съдът приел, че не е доказана собствеността на завещателя – представеният нотариален акт за собственост на Г. К. е съставен преди изтичането на десет годишен срок от смъртта на завещателя.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата на Н. Н. К. до касационно разглеждане, но жалбата на Н. Е. К., В. Г. К. и Л. Г. К. следва да се допусне до касационно разглеждане.
Като предпоставка за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването в касационната жалба да се формулират онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното или друго, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай в жалбата на Н. Н. К. са посочени процесуалноправни и материалноправни въпроси, никой от които обаче не може да се квалифицира като съществен за законосъобразното решаване на делото, защото съдът по всеки от тях е дал отговор съобразно правилата на закона. По главният повдигнат въпрос в изложението към касационната жалба, а именно въпросът за допустимостта на установителен иск за собственост вместо осъдителен такъв, съдът е процедирал напълно в съответствие с указанията в това отношение на ВКС в отменителното му решение по същия спор, поради което, като е разгледал установителния иск, съдът не е дал разрешение нито на материалноправен, нито на процесуалноправен въпрос, по който да се налага произнасяне от ВКС при условията на чл. 280 от ГПК. Останалите изложени съображения по естеството си са оплаквания срещу правилността на решението. Основания за неправилност на атакуваното решение обаче могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство, независимо колко значими са те за касаторката, поради което отговор на тях не може да бъде даден.
В жалбата на Н. Е. К., В. Г. К. и Л. Г. К., макар и неясно, е посочено като основание за допускане до касационен контрол постоянната практика на съдилищата във връзка с въпроса следва ли да се отхвърли иск за собственост при липса на оспорване на правата на ищците. Този въпрос е съществен за изхода на делото, тъй като разрешаването му по различен начин, би довело до друго решение на спора за конкретния имот. Ето защо при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК въззивното решение, в частта му, атакувана от Н. Е. К., В. Г. К. и Л. Г. К., следва да се допусне до касационен контрол.
За касационното производство касаторите К. дължат държавна такса. Предвид липсата на актуално удостоверение за данъчна оценка, следва на касаторите да се укаже в двуседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение да представят актуална данъчна оценка, след което ще бъде определена държавна такса за разглеждането на делото пред касационния съд.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 24 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 19 януари 2001 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 1997 г. по отношение на установителен иск за собственост на апартамент в гр. С., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, клозет и антре със застроена площ от 67,50 кв.м., заедно с избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, както и на магазин, преустроен в гараж.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 24 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 19 януари 2001 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 1997 г. по отношение на установителен иск за собственост върху неурегулирано дворно място с къща и стопанска постройка, цялото от 3 декара, в землището на с. Г., махала “К”, обл. Кюстендил.
УКАЗВА на касаторите Н. Е. К., В. Г. К. и Л. Г. К. – всички с адрес в гр. С., ул. “. № 49, в двуседмичен срок от получаването на съобщение за настоящото определение да представят актуална данъчна оценка на процесния имот, за да бъде определена дължимата държавна такса, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След определянето на дължимата държавна такса делото да бъде докладвано на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: