О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 07.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4555 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. П. Н., ч. процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 527 от 23 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е отменено решение № 2* от 30 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. и делото е върнато за произнасяне по предявения иск.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото работодател на касатора не е било гражданското дружество “Р”, гр. В., защото гражданското дружество не е във фактическа и правна възможност самостоятелно да наема работници по трудово правоотношение – правата и задълженията на дружеството са права и задължения на съдружниците; в чл. 22 от договора за гражданско дружество съдружниците са уговорили, че трудови договори ще се сключват от представляващия дружеството, от негово име и за негова сметка, като представляващия дружеството е управителят на “Р” О. , поради което правилно като страна е било конституирано дружеството с ограничена отговорност. В допълнение към жалбата се сочи, че доводите за неправилност следва да се търсят в чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. Посочват се решение на ВС и решения на ВКС. Макар и не изрично формулиран, следва да се приеме, че поставеният въпрос е може ли гражданско дружество самостоятелно да наема работници по трудово правоотношение.
Ответникът “Р” О. със седалище в гр. В., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че надлежна страна по предявения иск по чл. 128 от Кодекса на труда би могъл да е само работодател, който в случая е гражданско дружество ч. фингирана правосубектност за целите на трудовото право; след като гражданското дружество не е изпълнило задълженията си по трудово правоотношение, то е пасивно легитимирано, а искът е насочен на практика само срещу един от съдружниците, който не е страна в материалното трудово правоотношение и постановяването на решение спрямо него няма да разреши трудовия спор.
Решението следва да се допуска до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Макар касаторът изрично да е посочил, че иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, представените съдебни решения водят до извода, че всъщност претендираното основание е това по т. 2 от същия текст, защото по аргумент на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления, а всички останали решения, макар и на състави на ВКС, попадат в хипотезата на т. 2 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Поставеният материалноправен въпрос е съществен, защото неговото разрешаване по различен начин от този, който е даден от въззивния съд, би повлияло на крайния резултат на конкретния спор.
Представените съдебни решения не обуславят наличието на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като не разглеждат хипотеза, сходна на процесната, а дават разрешения на различни правни въпроси. Повдигнатият въпрос обаче предпоставя разглеждане на спора на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като разрешаването му ще има значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Държавна такса, предвид характера на спора, не се дължи за касационното производство.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 527 от 23 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
За съдебното заседание да се призоват като ответници както “Р” О. , така и гражданското дружество “Р”, гр. В., ч. неговия представител – управителят на “Р” ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: