О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5030 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Ф. Т. от с. П., обл. Смолян, приподписана от адв. Т, против въззивното решение № 411 от 16 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 452 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е отменено решение № 13 от 12 март 2008 г., постановено по гр.д. № 95 по описа на районния съд в гр. М. за 2007 г. и вместо него искът на касатора с правно основание по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на собственост върху гора от 259 декара в землището на с. П., е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото, след като съдът приел, че основната част от гората към 1914 г. е била собственост на наследодателя на касатора, то собствеността е установена и съдът е следвало да укаже събиране на доказателства относно други съсобственици; недекларирането на имота в емлячните регистри не означава, че наследодателят е престанал да бъде собственик на имота; собствеността върху процесната гора е установена със С. на лицата от Я. община, които притежават гори в същото землище, извлечен от основните данъчни книги от 1914 г. В допълнително изложение се сочи, че съдът неправилно приел, че и двете съображения на съда за неоснователността на иска са неправилни – несъбирането на необходими доказателства е нарушение на съдопроизводството; по делото не е установено, че петинките не са платени, а и дори това да не е станало, то гората е била включена в държавния горски фонд, поради което подлежи на възстановяване. Съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси не са формулирани.
Ответниците Р. д. по г. в гр. С., Д. горско стопанство – С. и Общинска служба по земеделие и гори в гр. Р., чрез процесуалните си представители юрисконсултите А. Т. и С. П. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват доводи за неоснователността на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че писмените доказателства сочат наличието и на други собственици на претендирания имот, поради което размерът на собствеността бил спорен; липсват доказателства за плащане на петинки; представеният списък установява, че наследодателят на касатора е имал правото да се снабди с нотариален акт след заплащането на петиннките, а собствеността по Закона за продаване на некои държавни гори въ С. околия е преминавала след заплащането на петинките и издаването на крепостен/нотариален акт.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като предпоставка за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното или друго, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът, макар и неясно, е посочил като предпоставка за допускане до касационно обжалване основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси не са формулирани. Липсата на въпроси поставя съда в невъзможност да посочи дали разрешаването им ще отговори на критериите, поставени за допустимостта на касационното производство според чл. 280 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея касаторът изтъква само недоволството си от фактическите констатации на съда и оттам – от изводите му. По естеството си това оплакване е такова за неправилност на решение, но основания за неправилност на атакуваното решение могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство. След като касаторът не е успял да посочи съществен въпрос, на който се дължи отговор от касационния съд, то и жалбата не следва да бъде допускана до касационен контрол.
Съществен в разглеждания случай би бил въпросът в кой момент преминава собствеността върху закупена гора при условията на Закона за продаване на некои държавни гори въ С. околия и дали снабдяването с нотариален акт е завършващият елемент от процедурата по продажбата, но подобен въпрос не е зададен. Позоваването на касатора в тази връзка на принципния реституционен замисъл на специалния закон за възстановяване на собствеността на г. , е сторено извън основополагащото разбиране, че собствеността се възстановява само на собственика или неговите наследници, което предпоставя установена собственост. Оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводството е значимо, но не и като предпоставка за допускане до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 411 от 16 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 452 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: