О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 555 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. И. от гр. Д., чрез процесуалния й представител адв. Н, против въззивното решение № 158 от 9 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е отменено решение № 21 от 9 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 278 по описа на районния съд в гр. Д. за 2008 г. и вместо него предявените от И. искове за отмяна на заповед за уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото липсва съкращение в щата, а се касае за фиктивно такова – сменено е само името на длъжността и в деня на уволнението има нови назначения; правилата за подбор са нарушени, защото не личи как е извършен подборът, липсват мотиви на комисията, не са спазени двата икономически критерия за подбор – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата; свидетелските показания сочат, че касаторката работила добре; упражняването на правото на подбор подлежи на съдебен контрол. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по упражняването на правото на подбор, като се изтъква, че уволнение, извършено в нарушение на критериите за подбор, е незаконно. Сочат се четири решения на ВС.
Ответникът РПК “Н” гр. Д. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че е налице осъществено съкращаване в щата, функциите на “продавач-консултант” са премахнати и са въведени длъжностите “продавач” и “касиер”, като изискванията за тези две длъжности са променени; от протокол за подбор е видно, че работодателят е направил оценка на всеки работник поотделно съобразно критериите и конкретните обстоятелства; работодателят не е допуснал нарушение на правото си на подбор, защото е налице намаляване на броя на длъжностите и предвид ниската субективна оценка се е стигнало до прекратяване на трудовите правоотношения с няколко от работниците.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният въпрос за необходимостта от съдебен контрол при осъществен подбор е изключително важен за всеки трудов спор по повод прекратяване на трудово правоотношение като следствие от извършен от работодателя подбор. Според цитираните от касатора съдебни решения (с изключение на решение № 871 от 29 октомври 1991 г. по гр. д. № 748/91 г., III г. о. и частично решение № 810 от 30 септември 1992 г. по гр. д. № 1016/92 г., III г. о. и решение № 759 от 2 октомври 1991 г. по гр. д. № 629/91 г., III г. о., които касаят социални критерии, приложими по отменена през 2001 г. разпоредба на чл. 329 ал. 2 от КТ, поради което неприложими към атакуваното прекратяване на трудово правоотношение), както и по-новата практика на ВКС – например Решениe № 1* от 29 декември 1999 г. на ВКС по гр. д. № 768/99 г., III г. о., Решение № 1* от 21 декември 2001 г. на ВКС по д. № 159/2001 г., III г. о., Решение № 1* от 10 януари 2006 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2003 г., III г. о., съдебният контрол е задължителен в случаите, когато работодателят е упражнил правото си да остави на работа онези от работниците или служителите, които са по-квалифицирани и работят по-добре. Този съдебен контрол се простира обаче само до обстоятелството извършен ли е подбор по посочените в чл. 329 от КТ критерии.
В разглеждания случай съдът е осъществил необходимия съдебен контрол по отношение на осъществения подбор. Изрично в атакуваното решение е посочено, че работодателят е направил преценка съобразно законовите критерии и конкретните обстоятелства. Предвид ниската оценка и намаляването на щатните бройки, трудовите правоотношения с няколко от работещите са прекратени. Това заключение на съда е и обосновано – според представения протокол за извършване на подбор от 24 март 2008 г. посочените критерии удовлетворяват изискванията на закона – ценени са както професионалната квалификация на оценяваните, така и качеството на работата им. Ето защо не може да се приеме, че атакуваното решение е постановено в разрез със задължителната за съдилищата практика, поради което то не следва да се допусне до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 158 от 9 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: