О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 21.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 373 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Държавната агенция за младежта и спорта, чрез юрисконсулт Л. Б. , против въззивното решение № 233 от м. август 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 31 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. в частта му, с която е отхвърлен искът на Д. К. Й. против касатора за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 9 ноември 2006 г. до 5 януари 2007 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на Й. сумата от 300 лева, а в останалата му част решението е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото длъжността на ищеца според длъжностното разписание, в сила от 1 ноември 2006 г., е отпаднала и е налице съкращаване в щата; съдът не е обсъдил приложеното към въззивната жалба щатно разписание, което е утвърдено по съответния ред, като длъжностното разписание е първичен акт и въз основа на него се прави поименно длъжностно разписание, поради което меродавна е датата, на която влиза в сила длъжностното разписание, а не поименното разписание. В приложение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол поради противоречие с практиката на ВКС и поради наличието на въпроси от значение за точното прилагане на закона по въпросите има ли реално съкращаване в длъжността, заемана от ищеца, по който решението е постановено в противоречие с решение № 1* от 2000 г. на ІІІ ГО и решение № 1* от 1995 г. на ІІІ ГО, както и по въпроса за непроизнасяне по релевантни към предмета на делото доказателства, който е решен в противоречие с ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ОСГК.
Ответникът Д. К. Й. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че с щатното разписание, действало след 9 ноември 2006 г. (откогато е считано уволнението на ищеца), длъжността на ищеца не съществува; щатните разписания са били одобрени и утвърдени от компетентния орган, но не е отбелязана дата, на която е станало това, поради което не е установено от коя дата действат; предвид изричното оспорване от страна на ищеца, за работодателя е било в тежест да установи датата на утвърждаване на щатните разписания, но това не е сторено, поради което не може да се приеме, че длъжността на ищеца е изключена; не следва да се обсъждат поради това и предпоставките за осъществения подбор.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно предпоставките за законосъобразно съкращение в щата, е изключително важен и по тази причина практиката на съдилищата е богата и като цяло непротиворечива. Този въпрос обаче е поставен извън контекста на изводите на въззивния съд. Преценката на съда, че прекратяването на трудовото правоотношение е сторено в нарушение на закона, е обоснована с оспорването на момента, от който щатното разписание е оформено по надлежния ред и е влязло в сила. Изводите на съда за недоказаност на осъщественото уволнение са свързани с неизпълнената от страна на работодателя доказателствена задача да установи от кой момент щатното му разписание действа. Ето защо съдът не е разрешил спора в противоречие със задължението му да счете съкращаването в щата за осъществено при наличие на реално премахната трудова функция и законно извършена промяна в щата.
Поставеният процесуалноправен въпрос също е основополагащ, но също не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в посоченото от касатора тълкувателно решение. Съдилищата следва при формирането на изводите си да вземат предвид всички относими към спора обстоятелства и представените доказателства. В атакуваното решение обаче съдът не е пренебрегнал относими доказателства, а е обсъдил значението им във връзка с доводите на страните. Недоволството на касатора от изводите на съда обаче не може да е основание за допускане до касационен контрол.
На последно място, касаторът твърди, че разрешаването на съществени въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона. Кои са тези въпроси, които обосновават допускането до касационен контрол, обаче не е посочено. Не е ясно кой е проблемът, който следва да бъде тълкуван от съда с оглед преодоляване на празнини в закона или за преодоляване на неправилна съдебна практика. Ето защо и по това основание съдът не допуска касационен контрол.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не са представени, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 233 от м. август 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: