О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 10.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 96 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Л. – Ал Х. А. , със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Б, против въззивното решение без номер от 16 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 441 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 698 от 17 юли 2006 г., постановено по гр.д. № 113 по описа на районния съд в гр. Д. за 2006 г.
Ответникът не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушение материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, тъй като съдът неправилно е изтълкувал и преценил данните по делото – не е ясно въз основа на кои доводи съдът е формирал вътрешното си убеждение; съдът не е изпълнил указанията на касационната инстанция; съдът неправилно е възприел спазването на срока по чл. 194 от Кодекса на труда; не са спазени указанията на касационната инстанция за преценка заинтересоваността на свидетелите. В допълнение към жалбата процесуалният представител на касаторката адв. А сочи, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК – решението противоречи на практиката на ВКС, според която преди налагането на наказание “дисциплинарно уволнение” работодателят е длъжен да поиска обяснения от служителя по всички нарушения, цитирани в заповедта за уволнение (представя се решение на ВКС), а произнасянето по спора би било от значение за точното прилагане на закона, защото не е ясно, след като ответникът не представя никакви доказателства при повторното разглеждане на делото, въз основа на кои доводи съдът е формирал вътрешното си убеждение да остави в сила първоинстанционното решение. Макар да липсва изрично формулиране на съществени въпроси, съдът приема, че са поставени следните материалноправен и процесуалноправен въпрос: процедурата по налагане на дисциплинарното наказания опорочава ли се в случай, че работодателят е поискал обяснения само по някои от описаните в заповедта за налагане на наказанието нарушения, както и въпросът може ли въззивният съд, без да събира доказателства, да формира вътрешно убеждение по разглеждания спор.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че не е допуснато нарушение на чл. 193 и чл. 194 от Кодекса на труда, защото уволнението е извършено в срок след депозирането на съответните докладни, а и самата ищца признала, че е дала обяснения; от свидетелските показания пред първата инстанция се установявало, че ищцата е извършила повече от три нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи наказанието по т. 1-5 от заповедта за дисциплинарно уволнение; нарушението по т. 6 от заповедта не е осъществено, но дори и без него е налице системност за останалите нарушения и наложеното наказание кореспондира с тежестта им.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на ВКС води до извода, че искането за допускане до касационен контрол се търси не по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, както е посочила касаторката, а по т. 2, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторката фактически твърди, че по процесния случай е налице противоречиво разрешаване на съдилищата.
Повдигнатият материалноправен въпрос е съществен по принцип, но атакуваното решение не е постановено по различен от възприетия от касационния състав начин. Точният прочит на самия текст на представеното с касационната жалба съдебно решение води до извода, че касационният съд подчертава необходимостта да бъде поискано обяснение от страна на работника или служителя за всяко отделно нарушение, констатирано от работодателя, като липсва твърдение, че при множество нарушения непоискването на обяснение за едно или за няколко от тях, прави процедурата цялостно опорочена. С оглед изложеното следва да се отбележи, че изваждането на отделни изречения от съдебните актове извън актуалния им контекст не позволява да бъде определено разрешението, дадено от съответния съдебен състав по определен проблем. Разрешаването на съществен въпрос следва да се преценява съобразно всички данни по делото.
Разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос няма да доведе до точното приложение на закона и до развитие на правото. От мотивите на атакуваното решение е видно, че съдът е обосновал изводите си на приетите при предходното разглеждане на делото доказателства. Отмененият процесуален ред – чл. 188 ал. 1 от ГПК от 1951 г., изискваше съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. В сега приложимия правен ред – този на чл. 235 ал. 2 от ГПК от 2007 г. съдът е длъжен да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Ето защо, тъй като при въззивното производство е бил приложим именно новият правен порядък, съдът правилно е обосновал решението си с приетите от него за установени обстоятелства по делото.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 16 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 441 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: