О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 27.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2573 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Т. И. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Н, против въззивното решение № 181 от 10 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 100 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 681 от 14 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 971 по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
Ответниците О. С. и Общинската служба “З” в гр. С., не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол, защото с него въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – следва ли писмените доказателства в производството по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ да се ограничават до определена година, защото въззивният съд приел, че е наложително имотите да са декларирани през 1949 г. и да фигурират в опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС. Касаторката твърди, че този въпрос в атакуваното решение е разрешаван противоречиво от съдилищата и разрешаването му от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че препис-извлечението от декларация за притежавани непокрити имоти е без отразяване на годината на създаването й, а от извлечението от емлячния регистър от 1949 г. не може да се установи, че наследодателят на касаторката е бил собственик на заявените имот, защото нямало извършено деклариране и записване на тези имоти в опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС; касаторката не ангажирала в подкрепа на искането си доказателства за собственост.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Повдигнатият съществен процесуалноправен въпрос е неотносим към конкретния спор между страните. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
Предявеният иск е по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съобразно правилото на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ в приложимата му към момента на предявяването на иска редакция, лицата, пропуснали да подадат заявления в определения от закона срок, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Законът посочва единствено писмените доказателства като такива, които да могат да бъдат приемани от съда в конкретния правен спор. В подкрепа на твърденията си ищцата е представила данъчна декларация от наследодателя й, без да е ясна годината на подаването й, извлечение от опис-декларация за внасяне на имоти в ТКЗС, препис-извлечение от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г. на Д. П. и сина му К. и извлечения от опис-декларации на К. и Н. Д. П. – синове на наследодателя Д. П. имоти са отразени в данъчната декларация без отразена година и не са описани в опис-декларацията на Д. П. за внасяне на имоти в ТКЗС. Липсват други писмени доказателства, които да удостоверяват, че в периода между подаването на декларацията и обобществяването на имотите, те продължавали да бъдат владени от наследодателя на касаторката, като по този начин да може да се съди, че осъществяваната фактическа власт е била с намерение имотът да бъде своен от наследодателя на касаторката и е продължила достатъчно дълго, в резултат на което към датата на колективизирането имотите да са станали негови по давност.
Точно в този смисъл е постановен решаващият извод на въззивния съд. За процесните имоти касаторката твърди, че са придобити чрез давностно владение. Дори и да се приеме, че представената декларация датира от 1949 г., липсват доказателства от по-късен момент, от които да може да се съди, че фактическата власт и намерението за своене е продължавало като фактическо състояние, за да може да се приеме наличието на хипотезата на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ.
При тези съображения следва да се приеме, че повдигнатият процесуалноправен въпрос не е съществен за изхода на делото, поради което касационната жалба срещу решението на окръжния съд в гр. С. не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК.
За пълнота на изложението касационният съд намира, че следва да се отбележи, че противоречивата практика, визирана в чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК има предвид различно разрешаван въпрос от съдилищата по граждански дела. Част от представената и сочената от касатора практика касае решения на съдилищата по дела от административен характер. Решения на съдилищата по дела от друг характер, освен гражданските, не могат да станат основание за допускане до касационна проверка по смисъла са чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 181 от 10 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 100 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: