О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 515 /2012 г.:
Производство по чл.274,,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Б. Н. срещу определение от 15.05.2012 г. по ч. гр.д. № 6636 /2012 г. на Софийския градски съд, г.о., с което е потвърдено определение от 04.01.2012 г. по гр.д. № 28457 /2011 г. на софийски районен съд, 24 с-в., с което производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел, че предявените отрицателни установителни искове са с цена 1) 4 491.11 лева (за стойност на топлинна енергия), ведно със законна лихва, 2) 1 832.75 лева лихви за забава за посочен период от време и са с правна квалификация чл.424 ГПК, но са недопустими поради : 1) влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – съдебно изпълнително основание, което се ползва със стабилитет, тя може да бъде оспорвана с иск по чл.424 ГПК, основан на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, каквито не се твърдят, нито се сочат: съдебни решения по други правоотношения (по други вземания), тълкувателни решения не са такива обстоятелства и доказателства, нито обективното изтичане на период от време, какъвто е давностният срок; 2) ако ищецът не е уведомен за заповедта за изпълнение, то исковете са недопустим на друго основание – ищецът има възможност да подаде възражение по чл.414 ГПК, както и да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправните въпроси (при обсъждане от въззивния съд единствено на процесуалните предпоставки и пречки на допустимостта) за нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели, липса на утвърдени нормативни документи за разпределение, неприлагане на разпоредбите на Европейската директива 2006 /23 /ЕО, чл.13, за които твърди наличие на основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване (без да сочи и прилага съдебни актове по двете основания).
Насрещната страна не изразява становище.
Настоящият състав намира, че частната жалба е недопустима, т.к.
· Предявените искове са обективно съединени, те са за парични вземания, съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на всеки от тях е в размер на търсената сума – 4 491.11 лева и 1 832.75 лева.
· Съгласно чл.280,ал.2 ГПК (в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от същия ден) когато цената на иска е по-ниска от 5 000 лева, въззивните решения не подлежат на касационно обжалване.
· Съгласно чл.274, ал.4 ГПК (в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
· Крайният извод е, че тъй като въззивното решение, което би било постановено в това (настоящото) производство с цена на всеки един от обективно съединените искове под 5 000 лева, не би подлежало на касационно обжалване, то и определенията, постановени по това дело от въззивен съд не подлежат на обжалване с частна касационна жалба.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да върне недопустимата частна касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА частната касационна жалба на М. Б. Н. срещу определение от 15.05.2012 г. по ч. гр.д. № 6636 /2012 г. на Софийския градски съд, г.о..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.