О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 23.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3213 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Е. И. от гр. Я., чрез процесуалния й представител адв. М, против въззивното решение № 110 от 16 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 189 по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2008 г., с което е потвърдено решение № 222 от 13 март 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Я. за 2007 г.
Ответникът “А” О. , със седалище и адрес на управление в гр. Т., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото покойният брат на И. (тя е конституирана като страна в процеса при условията на чл. 120 от ГПК (отм.) на мястото на починалия ищец) изчаквал работодателят му да си изпълни обещанието да му изплати дължимата сума; липсва прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника; съществува уговорка за заплащане по друг начин на дължимите суми; налице е неоснователно обогатяване на ответника. В допълнително изложение касаторката сочи, че касационното обжалване се претендира на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е изтъкнат.
С решението си въззивният съд приел, че неизплатеното трудово възнаграждение може да се претендира по чл. 128 от Кодекса на труда; между страните не е налице спор, че са били в трудови правоотношения и ищецът е престирал труд, поради което за работодателя е съществувало задължение да заплати възнаграждение; работодателят е направил възражение за погасяване на иска по давност и тригодишната такава по задълженията за изплащане на трудови възнаграждения е изтекла.
Решението не следва да се допуска до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Касаторката не е посочила какъвто и да е съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС, или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, или пък разрешаването му да е от значение за развитието на правото и за точното приложение на закона. Простото позоваване на основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – съществено значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, не изпълнява изискването на закона въпросът да бъде формулиран ясно и конкретно, защото в противен случай съдебната преценка би била сторена в нарушение на основния принцип за диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 от ГПК, като законодателят изрично е посочил, че обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните по спора. Ако посочи своеволно съществен въпрос, който не е посочен от касатора, съдът би нарушил този основен принцип и би постановил незаконосъобразен акт.
Ако обаче касаторката е възнамерявала да посочи съществения материалноправен въпрос – какъв е характерът на вземането на работник при неизплатени суми по трудово възнаграждение, то разрешаването на този въпрос няма да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не съществува съмнение, че вземането не може да се претендира при условията на неоснователно обогатяване, а иск за вземането, произтичащо от трудово правоотношение, се подчинява на правилата за предявяване на трудови спорове, за които явно е приложима тригодишната погасителна давност по реда на чл. 358 ал. 1 т. 3 от Кодекса на труда.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 110 от 16 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 189 по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: