О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 30.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 870 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Г. А. от гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. П, против въззивното решение № 340 от 20 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 412 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е отменено решение № 227 от 28 ноември 2006 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2003 г. само в частта на режима на лични контакти между малолетното дете на страните и касатора, като е определен по-разширен режим, а в останалата му част по отношение на предоставянето на родителските права по отношение на детето, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът неправилно изтълкувал потиснатостта на детето при разпита му от съда; изводите на съда са противоречиви по отношение на поведението на бащата към детето във връзка с неизпълнението на определението за привременни мерки; бащата не пречи на контактите на детето с майката; бащата полага необходимите и адекватни грижи за детето; либералният режим на лични отношения следва да се приложи по отношение на майката; не е ясно как ще реагира детето на промяната в родителските права. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че постановеното решение не е съобразено с установената практика на съда чрез Постановление № 1 от 12 ноември 1974 г. на ВС, с което се обобщава практиката и се дават задължителни за всички съдилища указания при решаване на въпросите, свързани с предоставяне на родителските права на малолетни деца, защото от установените доказателства става ясно, че майката не е най-подходящият родител за отглеждането на детето.
Ответницата Т. Н. Ф. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Х, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че не са посочени аргументи в полза на твърдението на касатора за противоречие със задължителната практика на върховния съд; жалбата е и неоснователна, защото касаторът не сочи нито едно конкретно нарушение, а твърди само необоснованост.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че майката винаги е била отговорен и грижлив родител и че висшите интереси на детето налагат то да бъде отглеждано от нея; неизпълнението на съдебен акт и неподчинението на съответните компетентни органи е създало възможност в детето да се формира неправилна представа за човешките взаимоотношения и за възможността да се пренебрегват законите; цялостното поведение на бащата не е в полза на детето; майката с характерното й поведение ще създаде възможност на детето да се адаптира възможно най-бързо в новата си среда; добрите отношения между бащата и детето налагат разширен режим на лични контакти.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира какъвто и да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Предвид цитираната такава следва да се отбележи, че с посоченото постановление се разглеждат множество въпроси, свързани с упражняването на родителските права при развод, мерките по това упражняване и личните отношения между родителите и децата след развода и предоставянето на родителските права на единия родител. Касаторът не е посочил по кой от всички въпроси въззивният съд е нарушил задължителното разбиране, дадено от върховния съд. Доводите му по-скоро сочат на несъгласие с изводите на съда по по-голямата пригодност на майката да отглежда детето, но подобни съображения могат да бъдат предмет само на същинското касационно производство. Липсата на конкретизация на въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна практика, води до невъзможност да бъде извършена преценка дали този въпрос е значим за конкретния спор, както и дали действително е налице хипотезата на посоченото основание за допускане до касация. Подобен въпрос не може да бъде извлечен (доколкото това изобщо е допустимо, предвид задължението на съда да не нарушава диспозитивното начало в процеса, закрепено в чл. 6 от ГПК) от изложението или от самата касационна жалба. Ето защо касационният съд приема, че атакуваното решение не може да се допусне до касационен контрол.
Ответницата е представила договор за правна защита и съдействие, но липсва искане за заплащане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 340 от 20 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 412 по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: