О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 29.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 412 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. А. М. лично и С. А. М. и А. М. М. като законни представители на малолетния А. С. М. – тримата от с. М., обл. Разград, чрез процесуалния им представител адв. Н, против въззивното решение № 183 от 17 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 365 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г., с което е отменено решение № 207 от 18 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 388 по описа на районния съд в гр. Р. за 2008 г. и исковете на касаторите за промяна на имена на С. и А. по реда на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът неправилно е преценил установените по делото факти, тъй като цялото семейство е известно в обществото с турско-арабски имена; налице е значимо от гледна точка на обществото обстоятелство за промяна на имената; молителят баща търпи неудобство от факта, че в регистрите на населението и в обществото се индивидуализира с различни имена, създава се емоционален дискомфорт и той би се предал и на детето; налице е риск от засягане процеса на социална адаптация. В изложение към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС (приложено решение на ВКС), решаван противоречиво от съдилищата (приложени три решения на районния съдилища) и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторите не са формулирали каквито и да е материалноправни или процесуалноправни въпроси.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че в процесния случай не е налице такова важно обстоятелство, което да налага промяната в имената на бащата и детето, тъй като предпоставките са от обективен характер и допускането на промяната не зависи само от субективната преценка на титуляра на името; молителят нееднократно и в сравнително кратък период се е ползвал от процедурата по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация с оглед интегрираността си към определена общност в даден момент, както и че е придобил “известност”; молителят е известен с имената си в акта за раждане на сина си, в собствения си акт за раждане и в присъдата от 2003 г.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като основание за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването да бъдат формулирани онези процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са значими за конкретния казус и са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Значим за делото е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, по който съдът се е произнесъл и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора като краен резултат.
В разглеждания случай касаторът е посочил като предпоставка за допускане до касационно обжалване основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ГПК. Значим въпрос в контекста на атакуваното решение би бил следва ли при последователни искания за смяна на името в относително кратък период от време от българско на турско-арабско и обратното, това да се счете за проява на поведение у молителя, което да не сочи сериозно намерение да бъде установен в обществото със съответното име. Подобен въпрос обаче изобщо не е поставен, нито пък такъв може да се извлече, предвид представената съдебна практика. Решението на ВКС изрично сочи предпоставките, които могат да бъдат характеризирани като “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР, а в решенията на районните съдилища е видно, че разглежданите молби са за промяна на имена, като искането у молителите се обосновава с ясно и неизменно намерение да бъдат идентифицирани в обществото именно с имената, които сочат в молбите си.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 183 от 17 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 365 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: