О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
София, 29.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 781 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. М. С. , М. Г. З. и Н. Г. З. – тримата от гр. Р., чрез процесуалния им представител адв. А, против въззивното решение № 30 от 25 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 269 от 11 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 334 по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и недопустимост, защото съдът се е произнесъл по писмения отговор на касаторите преди изтичането на срока за отговор, неприемането на представени от касаторите доказателства възпрепятствало възможността им да направят възражение за симулация на договора за издръжка и гледане, неприетите доказателства са относими към спора и са допустими във въззивния съд, на касаторите не е бил връчен отговор на въззивната жалба, съдът не е изложил мотиви какво приема за установено и на базата на кои доказателства, твърденията в исковата молба за неизпълнение са само по отношение на касаторката С. , касаторката С. е предприела трансформация от задължение в натура в парично такова, съдът се е произнесъл по непредявен иск спрямо касаторите Н. и М. З. . В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос следва ли при конституиране на нов ищец – наследник на първоначалния, в правата на починалата ищца, следва ли да се даде нов едномесечен срок за нов от говор от страна на ответниците с оглед посочване на нови доказателства и правене на нови искания от тяхна страна, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК; по съществения процесуален въпрос подлежи ли отказът да бъдат приети новооткритите доказателства на проверка в рамките на касационното производство, доколкото самостоятелен контрол не е допуснат, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК; по съществения процесуален въпрос подлежи ли на връчване отговор на ответник по въззивната жалба и по какъв ред, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК; по съществения процесуалноправен въпрос, макар и не изрично формулиран, следва ли въззивният съд да изложи в мотивите си какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, като постановен в противоречие с ППВС № 1/1953 г.; по съществения процесуалноправен въпрос, макар и не изрично формулиран, следва ли въззивният съд да извърши служебно преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, като постановен в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК. Представят се две решения на ВКС, без да е посочено като основание допускане до касационен контрол по предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, нито във връзка с тях е поставен изричен въпрос, поради което съдът не ги обсъжда.
Ответникът П. Д. З. от с. Ц., обл. Велико Т. , чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че, макар да се е поизнесъл по реда на чл. 140 от ГПК преди изтичането на срока за отговор, в последствие са уважени онези от исканията на касаторите, които е било възможно, предвид смъртта на ищцата; съдът ясно е посочил защо не приема представените от касаторите доказателства, а именно поради неотносимостта им към спора, а не поради настъпила преклузия; за прехвърлителката по алеаторния договор били полагани само частични и незначителни грижи, а изпращаните суми стигали само частично за посрещане нуждите на прехвърлителката, като храната, отоплението и други нужди били посрещани от другия син на прехвърлителката.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен процесуалноправен въпрос е вероятно значим, но при други обстоятелства. Вярно е, че в хода на процеса ищцата е починала и е заместена по реда на чл. 227 от ГПК от сина си П. З. , който изрично е заявил, че поддържа предявените искове и изложените в исковата молба факти, а изложените в отговора на ответниците – касатори обстоятелства, оспорва, като представените с отговора документи не са относими по спора. При тези обстоятелства е очевидно, че за първостепенния съд е липсвало основание да дава нов срок на ответниците за отговор, с оглед посочване на нови доказателства и правене на нови искания, след като заместилият страната е изразил становище за поддържане на посочените факти и предявените искове. Затова произнасяне на ВКС по посочения въпрос няма да е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос, така, както е зададен, не дава основание за допускане до касационен контрол, тъй като отговорът му е очевиден. Отказът на съда да приеме доказателства не може да е предмет на самостоятелен касационен контрол. Преценката за относимостта на представени доказателства към разглеждания спор, е прерогатив на съда, пред който те се представят. Както първостепенният съд, така и въззивният, са изложили подробни мотиви в тази връзка. Ново тълкуване по поставения въпрос не е необходимо, поради което на това основание съдът не намира причина да допусне решението до касационен контрол.
Третият поставен въпрос също не обосновава допускането на решението до същинското касационно производство. Безспорно е правото на ответника да подаде отговор на въззивната жалба, както повелява чл. 263 ал. 1 от ГПК. Този въпрос обаче по никакъв начин не обуславя крайния резултат по спора, поради което произнасянето по него от ВКС по никакъв начин не би повлияло на атакуваното решение, независимо какво би било значението му изобщо за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Четвъртият поставен процесуалноправен проблем е изключително значим. По него, освен посоченото от касаторите постановление на пленума на ВС, има многобройна и непротиворечива практика. В атакуваното решение обаче съдът не е дал разрешение, което да е в противоречие с тази практика. Съдът е посочил какво приема за установено и по кои доказателства. Недоволството на касаторите от фактическите изводи на съда не е основание за допускане до касационен контрол.
На последно място, петият поставен проблем е важен. По задължението на съда да прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение съществува многобройна съдебна практика, а това правило в действащия ГПК е закрепено изрично в чл. 269. Твърденията на касаторите обаче касаят защитната им теза по иска, а именно, че касаторите Н. и М. З. са изпълнявали задължението по алеаторния договор, но оценката на фактите по спора не може да се ползва като основание за допускане до касационен контрол.
Ответникът П. З. претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК. Според договора за правна защита и съдействие, за изготвянето на отговор на касационната жалба З. е заплатил 150 лева, които му се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 30 от 25 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г.
ОСЪЖДА М. М. С. , ЕГН **********, с адрес в гр. Р., ул. “. № 3* с адрес в гр. Р., ул. “. № 3 и Н. Г. З., ЕГН **********, с адрес в гр. Р., ул. “М” № 1* С. общежитие 1, стая 121, да заплатят на П. Д. З. , с адрес в с. Ц., обл. Свищов, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: