О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4980 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Я. П. , К. (Ора) П. , Л. (Науми) П. , К. Е. и К. П. от И. , чрез процесуалния им представител адв. Л, против въззивното решение № 1* от 8 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 521 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 7 от 24 ноември 2006 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. П. за 2003 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът неправилно приел, че реституирания имот следва да е в размера, в който е бил отчужден, а законът изисква той да е до размера на отчуждаването; според константната практика на ВКС се възстановява правото на собственост по реда на ЗВСОНИ върху целия национализиран терен, включително и върху тази част от него, която е заета от построени след национализацията сгради; възстановяването става по силата на закона; доказателствата и специално свидетелските показания са ценени неправилно; съдът не е обсъдил съображенията на касаторите за обезщетяването за имота, без те да са поискали подобно обезщетяване; издаването на нов акт за държавна собственост представлява ново национализиране на част от имота. В изложение към жалбата се сочи, че съдът се е произнесъл по значим материалноправен и процесуалноправен въпрос, касаещ вещни права върху недвижими имоти със значителна стойност и засягащ реституцията – този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС (цитират се две решения и едно определение на ВС), както и разрешаването на приложението на чл. 1 и 4 от ЗВСОНИ и чл. 188 ал. 1 и 2 от ГПК (отм.) е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В допълнително изложение се сочи, че съдът неправилно интерпретира материалноправния въпрос дали условие за реституцията е имотът да съществува в размера, в който е отчужден или може реституцията да бъде осъществена, ако имотът съществува до размера на отчуждения имот.
Ответниците В. К. П. и М. П. П. – двамата от гр. П., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК, приподписан от адв. З, изтъкват, че не са налице основанията по чл. 280 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол, защото практиката на ВКС е уеднаквена и без противоречия, като се сочат множества решения на ВКС; ищците са обезщетени за земята с компенсаторни записи; не са налице и условия за обособяване на самостоятелен парцел; претенцията за бившия комсомолски клуб е неоснователна, защото сградата е издигната след национализацията.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че имотът, отнет през 1951 г. е идентичен с процесния по местоположение и граници, но не и по площ, поради което имотът не съществува в размерите, в които е бил отчужден; в национализирания имот не е имало сграда с размери, посочени от ищците; в имота има застроени нови законно построени сгради, за които има нужда от прилежаща площ; ищците са били обезщетени с компенсаторни инструменти.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като предпоставка за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването в касационната жалба да се формулират онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното или друго, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът, макар и неясно, е посочил като предпоставка за допускане до касационно обжалване основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос е съществен, но разрешаването му по различен начин от този, даден от въззивния съд, не би променило крайния резултат по решенето. Видно от мотивите на решението, съдът е изброил няколко основания, които са го водели при достигането на крайното му заключение. Поставеният от касаторите въпрос касае само едно от основанията на съда. Основното в разглеждания случай е приетата от съда невъзможност за реституция предвид застрояването на имота със сгради след национализацията, а необходимостта от обслужването на сградите и полагащата им се прилежаща площ не позволяват да бъде обособена такава част от спорния терен, която да може според изискванията на териториалните и благоустройствени правила да бъде отделена в отделен поземлен имот. Ето защо, каквото и да е прието по останалите въпроси – размер на имота или обезщетяването на ищците по друг ред, не би променило крайния резултат, възприет от въззивния съд. Освен това възприетото разрешение е в унисон с разбирането, дадено от ВКС в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК и т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК. По тази причина поставеният материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, нито пък е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Макар да се изтъква основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане до касационен контрол, касаторите не са формулирали съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Липсата на въпроси поставя съда в невъзможност да посочи дали разрешаването им ще отговори на критериите, поставени за допустимостта на касационното производство според чл. 280 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея касаторите основно изтъкват недоволството си от фактическите констатации на съда и оттам – от изводите му. По естеството си това оплакване е такова за неправилност на решение, но основания за неправилност на атакуваното решение могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство, независимо колко значими са те за касаторите. След като касаторите не са посочили съществен въпрос, на който се дължи отговор от касационния съд, то и жалбата не следва да бъде допускана до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ведно с отговора по касационната жалба ответниците са представили и договор за правна защита и съдействие, но не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 8 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 521 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: