О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 23.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 343 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Д. С. със съдебен адрес в гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Р, против въззивното решение № 1* от 19 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 987 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение № 987 от 28 март 2008 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. за осъждане на М. П. В. да заплати на С. сумата от 3600 лева, представляваща авансово получено плащане на наемно възнаграждение по развален договор за наем от 20 февруари 2006 г. и за деловодните разноски над 512,75 лева и вместо него искът на касатора е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото е налице изпадане в забава на наемодателката, а късното изпълнение е безполезно за наемателя; с договора за наем страните са договорили прекратяване на договора в случай на неспазване на условията, без да уговарят развалянето на договора да става в писмена форма; чл. 87 ал. 1 от ЗЗД иска писмена форма само за предупреждението, а в случая договорът е развален без отправяне на предупреждение. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК – налице е противоречиво разрешаване от страна на съдилищата по въпроса, макар и не изрично формулиран, какви са условията за разваляне на договор в случай, че изпълнението на задължението поради забава на длъжника е станало безполезно и дали договорът автоматически се прекратява, след като длъжникът в този случай не е изпълнил задълженията си. В края на изложението се сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, доколкото съдът е приложил неточно закона, поради което постановяването на решение на ВКС по спора би спомогнало за правилното решаване и на други казуси, идентични с разглеждания, поради което са налице всички основания за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК. Представя се решение № 1* по гр.д. № 511 от 1999 г. на ВКС.
Ответницата М. П. В. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК по касационната жалба на С.
Срещу същото решение, но в частта му, с която е оставено в сила решение № 987 от 28 март 2008 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. за осъждане на М. В. да заплати на С. Д. С. сумата от 5670 лева, представляваща уговорена неустойка за неизпълнение на договор за наем на основание чл. 92 от ЗЗД, е предявена касационна жалба от М. П. В. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. Д.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото договорът е привиден и е сключен между страните само с цел да бъде представен пред трето лице, което е видно от фактическото поведение на ищеца по спора; размерът на неустойката многократно надвишава размера на претърпените вреди, като неустойката следва да се присъди в размер на 80% от договорената сума за една година, а не за три; недопустимо съдът е ценил свидетелски показания при изискване на закона доказването да става само с писмен документ; неоснователно съдът не приел, че е налице заблуда при подписването на договора. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по въпросите, макар и не изрично формулирани, в какво се изразява измамата при сключване на договор, както и кога неустойката е прекомерно завишена и е в разрез с добрите нрави. Представят се решение № 532 по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО за 2002 г., решение на АС Велико Търново по гр.д. № 484 за 2003 г. и решение № 561 по т.д. № 1* по описа на І ТО за 2003 г. Представено е и решение по арбитражно дело, което не следва да се обсъжда, предвид необходимостта представените разрешения да са само по дела от граждански характер.
Ответникът по тази жалба С. Д. С., със съдебен адрес в гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Р, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочи, че жалбата е неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че договорът между страните действително е сключен, не е симулативен, а вещта не е предадена на наемателя, който два месеца след това сключил договор за наем за друг имот; налице е неизпълнение от страна на наемодателя и отпаднала нужда от договора за наемателя, но до наемодателката не е отправено предизвестие за разваляне на договора, което следва да е в писмена форма, а предявяването на иска не може да играе ролята на отправяне на изявление за разваляне, защото към момента на предявяване на иска, срокът на договора е изтекъл, поради което договорът не е развален; вземането за неустойка е станало изискуемо с факта на неизпълнението; ищецът е претърпял вреди в размер на 2000 лева за периода на договора, изразяващи се в разликата между наемната цена на двата сключени от него договора за наем, поради което размерът на определената неустойка не е прекомерно завишен в сравнение с претърпяната вреда.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният от касатора С. въпрос е важен по принцип, но разрешаването му по никакъв начин не е сторено в противоречие с посочената съдебна практика. Отхвърлянето на предявения иск е сторено с оглед липсата на доказателства за това, че наемателят е отправил до наемодателя изявление за разваляне на договора, което е видно при обсъждането дали исковата молба не е изиграла роля на такова изявление. По тази причина неправилно отразеното в мотивите на съда, че за развалянето на договора в конкретния случай е необходимо отправяне на писмено предизвестие, не е станало решаващ мотив за изхода на спора, което да налага решението да бъде допускано до касационен контрол. Приетото в крайна сметка от съда е напълно в съответствие с изводите в представеното решение на ВКС, че в случаите, когато изпълнението на договора е станало невъзможно изцяло или отчасти или е станало безполезно, липсва задължение за кредитора да изпраща покана до длъжника, но е необходимо негово едностранно изявление, което да е отправено до длъжника. Изискването на закона за известяване на длъжника впрочем произтича и от самия текст на закона – според чл. 87 ал. 2 от ЗЗД кредиторът заявява на длъжника, че разваля договора.
Позоваването на касатора С. на приложението на всички основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК, сторено в края на неговото изложение, не държи сметка за особения характер на производството по допускане до касационен контрол и вложеното в него изискване същинското касационно производство да се допусне не с оглед важността на спора за конкретния касатор (което, впрочем, важи за всеки един касатор, след като е предявил касационна жалба), а винаги предвид установяването на трайност и предвидимост в съдебната практика, а оттам – и в тълкуването на законовите разпоредби. Допускането до касационен контрол обаче е обусловено от следните предпоставки – поставяне на въпрос, който е решаващ за изхода на спора и позоваване на съдебна практика, която показва разрешаването на проблема в нарушение на задължителна за съдилищата практика, или показва колебание в съдебната практика, или налага произнасянето по него при липса на такава или за преодоляване на установена, но неправилна съдебна практика. Затова простото деклариране, че разрешаването на конкретния спор от ВКС ще спомогне за уеднаквяването на практиката, не посреща изискването на закона за допускане на решението до касационен контрол.
Поставените от касатора В. въпроси са значими, но в никакъв случай не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. Въззивният съд в решението си не е разрешавал проблем, свързан с твърдяна измама при сключването на договора (такова твърдение е сторено от касаторката само първоначално, но по същество и пред двете инстанции не е поддържано, а е сочена само привидност на сделката). Ето защо липсва разрешение, което да е разрешавано противоречиво от съдилищата.
Вторият поставен въпрос е изключително значим, но и по него решението не е постановено в противоречие с представеното съдебно решение на ВКС, защото последното е постановено по различен спор и при липса на идентитет в доводите на страните и в твърдените факти и обстоятелства. Твърдението на касаторката в разглеждания спор е само за наличието на несправедлива договореност, но доводи за нищожност на уговорения размер на неустойката поради противоречие с добрите нрави, не са правени и съдът не е обсъждал подобна хипотеза.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 19 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 987 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: