О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4230 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. К. И., Е. Т. И. и В. Т. И. – тримата със съдебен адрес в гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. Д, против въззивното решение № 275 от 27 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 571 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 30 март 2007 г., постановено по гр.д. № 930 по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушение материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано – съдът е преповторил изводите на първата инстанция, които не съответстват на събраните доказателства. В много подробно допълнение към касационната жалба се сочи, че се иска допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК и се излагат доводите на касаторите срещу изводите на съда в атакуваното решение. Макар и не изрично формулирани, следва да се приеме, че касаторите поставят съществените материалноправни въпроси правилата на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25 януари 1994 г. дерогират ли разпоредбите на чл. 43 и сл. от Закона за държавната собственост; имала ли е ответницата Т качеството “наемател”; действително ли е отправеното до наследодателката на касаторите съобщение за прекратяване на договора за наем, изпратено от лице, което не е било представител на дружеството.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че искът за прогласяване нищожността на сделка за покупко-продажба на жилище като сключена в нарушение на правилата на Закона за държавната собственост, е неоснователен, защото между покойната наследодателка на касаторите и заличено еднолично търговско дружество са съществували наемни правоотношения, но са били прекратени чрез изпратено до нея едномесечно предизвестие; ответницата Т поискала закупуване на имота, а касаторите не били проявили подобно желание; дружеството е имало право да се разпореди с имота, тъй като той е бил включен в капитала му; при извършването на сделката били спазени правилата на закона и тя била осъществена на основание чл. 18а ал. 3 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25 януари 1994 г.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Процедурата по допускане до касационно обжалване изисква да бъдат допуснати до същинско такова само онези решения, по които касаторът е поставил съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
Предвид изричното заявяване в допълнението към касационната жалба, а и съобразно изложението в исковата молба, твърди се нищожност на атакуваната сделка поради противоречието й с правилата на чл. 43 и сл. от Закона за държавната собственост. Следователно вторият и третият от поставените въпроси, макар и съществени, не са относими при разглеждания спор, тъй като не касаят същината на твърденията на касаторите. Първият поставен въпрос обаче е съществен и по него се дължи произнасяне по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
За касационното производство касаторите дължат 116 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 275 от 27 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 571 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г.
УКАЗВА на касаторите Т. К. И., Е. Т. И. и В. Т. И. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесат по сметката на ВКС и да представят в деловодството на съда или да изпратят по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 116 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: