О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5377 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. “Ч” гр. С., представлявана от председателя на управителния съвет В. В. А. , чрез процесуалния й представител адв. З, против въззивното решение № 487 от 7 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 803 по описа на Софийския окръжен съд за 2006 г., с което е оставено в сила решение № 216 от 1 август 2003 г., постановено по гр.д. № 399 по описа на районния съд в гр. С. за 2001 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушени материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, тъй като неправилно съдът приел, че не е установен по несъмнен начин кооперативният произход на средствата, с които е построена процесната сграда; не е имало спор относно идентичността на имота, записан в протокол обр. 16 и спорния имот, като това обстоятелство е установено и от съдебно-техническата експертиза; съдът не е отчел доказателствената стойност на счетоводното извлечение от счетоводните книги на касатора – записването в инвентарната книга на търговската сграда като дълготраен материален актив съставлява счетоводно обосноваване на разхода на вложените средства; съдът в нарушение на процедурата не е дал вяра на свидетелските показания на свидетеля Д. В изложение към жалбата се сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като поставените съществени въпроси са: вписване на правно основание за придобиване на дълготрайния материален актив предпоставка ли е за редовността на водене на счетоводните книги или тази редовност се определя от вярното отразяване на счетоводните показатели; каква е доказателствената сила на счетоводните извлечения, ако вписаните в тях обстоятелства не са оспорени; приравнени ли са по доказателствена стойност извлеченията от счетоводните книги и частните писмени документи, изходящи от представящата ги страна; може ли съдът да не възприеме неоспорени от страните констатации на съдебна експертиза. Представят се две решения на ВКС, като за първото от тях – решение № 1* от 5 юли 2005 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2004 г. не е ясно в каква връзка с поставените въпроси се представя, а във второто – решение № 25 от 17 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2007 г. е отразено, че записването на сграда като дълготраен материален актив също е доказателство за построяване на сграда с кооперативно имущество.
Ответниците З. П. З. и С. П. З. – двамата от гр. С., не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че процесният търговски обект е завършен през 1978-1979 г., но не е установено безспорно, че сградата е построена със средства на кооперацията, за да се приеме, че кооперацията е станала неин собственик на основание чл. 2 ал. 3 (отм.) от Закона за общинската собственост; след като ищецът не е собственик на имота по твърдения от него придобивен способ, претенцията е неоснователна.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като основание за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването да бъдат формулирани онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът е посочил като основание за допускане до касационно обжалване всички основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Атакуваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Касаторът не твърди наличието на задължителна за съдилищата практика, в чието отклонение съдът да е разрешил основните за спора въпроси.
Съобразно представеното относимо решение на ВКС следва да се приеме, че по поставения материалноправен въпрос не е налице противоречиво разрешаване на съществен въпрос от съдилищата. Това е така, тъй като аргументът на въззивния съд при формирането на становището му във връзка с преценката на счетоводното записване при касатора е различен – под “редовност на воденето на счетоводните книги” съдът има предвид отразяване на документално обосновани записвания. Ето защо поставеният въпрос – вписването на правно основание за придобиване на дълготрайния материален актив предпоставка ли е за редовността на водене на счетоводните книги или тази редовност се определя от вярното отразяване на счетоводните показатели, не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Ако пък се приеме, тъй като изложението на касатора не съдържа конкретни позовавания в това отношение, че съдебното решение се представя във връзка с останалите поставени процесуалноправни въпроси, то следва да се отбележи, че съдът при заключението си правилно е взел предвид съвкупността от събраните пред него данни, в какъвто смисъл е и изявлението в представеното съдебно решение на състав на ВКС, поради което и в това отношение не е налице въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
В случай, че за последните три въпроса касаторът твърди, че разрешаването им ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, то настоящият състав намира, че не съществува различие при тълкуването на поставените въпроси, което да налага допускането на решението до касационен контрол. По формулираните въпроси не е налице спор относно разбирането какъв би бил правилният отговор. В процесния случай съдът е взел предвид конкретни обстоятелства и е дал обосновани свои изводи по тях. Несъгласието на касатора с тези изводи може да бъде разглеждано едва в същинското касационно производство, но само при положение, че са налице основания за допускането на решението до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 487 от 7 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 803 по описа на Софийския окръжен съд за 2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: