О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 08.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 538 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Н. Ф. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Т, против въззивното решение № 208 от 17 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 320 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 226 от 12 май 2008 г., постановено по гр.д. № 837 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото съдът неправилно приел, че сумите, броени от касатора, са били дадени по действителен договор, макар и не за доставка, което е в противоречие с мотивите на решение на ВКС по спор между същите страни; срокът на погасителната давност започва да тече от датата на установяване на липсата на основание за плащане, която е датата на постановяване на съдебното решение на ВКС по гр.д. № 444/2002 г. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса след като по с. ред преюдициално е била установена липсата на договорен произход на гражданскоправните отношения между страните по делото и е налице неоснователно обогатяване до размера на получената без основание сума, дали погасителната давност за претенцията за връщане на недължимо получената сума започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Ответникът Е. “Т” гр. В., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че между страните е влязло в сила решение за отхвърляне на претенции за заплащане на суми, дължими поради неизпълнение от страна на изпълнител по договор за изработка и поради неизпълнение от страна на продавач по договор за доставка, защото между страните не е налице действителен договор за доставка; няма обаче пречка сумите да се претендират на друго основание, както е в случая – при начална липса на основание; между страните е налице действителен договор, съдържащ сложен фактически състав с основно задължение на ответника по иска за монтаж на дограма, поради което броените суми не са платени без основание, макар и не за доставка; искът е погасен и по давност, защото е предявен след изтичането на общата погасителна давност от плащането през 1992 г., тъй като вземането за връщане при претенции по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД става изискуемо от момента на плащането, а установяването на липсата на основание с влязло в сила решение не прекъсва давността, защото нова погасителна давност от съдебното установяване тече само за уважените вземания.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният въпрос е значим и важен по естеството си, но не и за разглеждания случай, тъй като по спора между страните липсва съдебно установяване, че даденото от касатора на ответника е без наличието на договор между тях, тъй като според приетото в цитираното от касатора решение № 1* от 7 февруари 2003 г., постановено по гр.д. № 444 по описа на V ГО на ВКС за 2002 г. – стр. 4, между страните по спора не са създадени облигационни отношения, чийто източник да е договор за доставка. С. съдебното решение не е прието, че между страните изобщо не са създадени облигационни отношения. Въззивният съд в атакуваното решение съответно е приел, че договорна връзка, макар и различна от договор за доставка, съществува между страните, поради което не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване при липса на основание. По тази причина поставеният въпрос е неотносим за разглеждания спор, защото въпросът предпоставя установено между страните неоснователно обогатяване, което, явно при разглеждания случай, не е така.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 208 от 17 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 320 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: