О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 07.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 115 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Г. Г. от гр. П., чрез процесуалните му представители адв. Д, против въззивното решение без номер от 3 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 3 януари 2003 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. С. за 2002 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът не е обсъдил всички доказателства и е приел формално, че работодателят е спазил дисциплинарното производство, независимо, че до касатора няма покана за даване на обяснения; съгласието за уволнение е дадено преди да са поискани обяснения, а върху обясненията липсва входящ номер, което значи, че не са достигнали до работодателя; не е установено, че касаторът не е проверил двата процесни камиона; липсата на открита дисциплинарна процедура е грубо нарушение на конституционните права на касатора; заповедта за уволнение е немотивирана, защото докладните не са доведени до знанието на касатора; видът на наказанието не е съобразен с критериите на чл. 189 ал. 1 от КТ. В молба процесуалните представители на касатора сочат, че обясненията на касатора са дадени по друг повод, а не във връзка с дисциплинарна процедура; съдът не съобразил доводите за нарушение на дисциплинарната процедура, а и осъщественият митнически контрол е в изпълнение на служебните задължения на касатора; входящото трасе на митница К. и терминала не са едно и също работно място. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т.1 от ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за касационно обжалване, тъй като бил налице съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – нарушена е установената практика по приложението на чл. 193 ал. 1 от КТ и чл. 189 ал. 1 от КТ. Представят се две решения по приложението на чл. 193 от КТ и две по чл. 189 от КТ.
Ответникът А. “М”, чрез процесуалния си представител юрк. Полина П. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че дисциплинарното производство е спазено, като служителят е съзнавал във връзка с какво дава обясненията; работодателят е преценил тежестта на нарушението и в заповедта са изложени подробни мотиви; установено е, че по времето на влизането в страната на двата товарни автомобила, касаторът е бил на входящото трасе.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че работодателят е спазил дисциплинарното производство – дадени са обяснения по конкретния случай и преди налагането на наказанието; задължението да осъществи фактическа проверка не е изпълнено; извършеното нарушение е тежко и има висока степен на обществена опасност.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира ясни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да бъдат преценени от съда по критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК, макар да сочи, че е налице съществен материалноправен въпрос. Доколкото извличането на значим въпрос е допустимо изобщо при основополагащия принцип на диспозитивност в гражданския процес, два са поставените проблеми, които биха могли да са предмет на преценка в настоящото производство – какво е значението на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание за законността на уволнението и каква следва да е преценката на работодателя във връзка с тежестта на осъщественото нарушение на трудовата дисциплина. Всички останали съображения по конкретното тълкуване на фактите и доказателствата в разглеждания случай биха могли да са предмет едва на същинското касационно производство, но не следва да се разглеждат в производството по допускане до касационен контрол.
Според представените съдебни решения на ВКС, обясненията на работника по чл. 193 ал. 1 от КТ по допуснатите нарушения следва да са дадени в рамките на дисциплинарната процедура, а обяснения, дадени пред друг орган или по друг повод, нямат правно значение на обяснения по смисъла на цитираната разпоредба (решение № 119 от 9 февруари 2000 г.); според второто представено решение (решение № 2* от 28 юли 2005 г.) обясненията са поискани от неупълномощен за това служител. В разглеждания случай явно втората хипотеза не е налице, а и не се твърди подобна. По делото не е установено още, че дадените обяснения на касатора да са във връзка с друга процедура, макар това да се твърди от него. Предвид съдържанието на обясненията следва да се приеме, че дисциплинарната процедура е проведена според критериите в посочената практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане до касационен контрол по първия поставен проблем.
Касационната процедура не следва да се допусне и по втория проблем – и в двете представени решения на ВКС (№ 1* от 1 декември 1999 г. и № 1* от 3 октомври 2005 г.) се приема, че съдът следва да прецени дали е налице съответствие между извършеното нарушение и наложеното наказание. Това изобщо не е спорен въпрос, а и в атакуваното решение съдът е извършил тази проверка и е изложил своите съображения защо приема, че наложеното наказание е адекватно на осъщественото нарушение. Явно е, че касаторът всъщност твърди, че нарушението на трудовата дисциплина не е осъществено, но въпрос относно тълкуването на доказателствата в тази насока в изложението не е посочен, поради което и изводът за липса на основание за допускане до касационен контрол, остава същият.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основания чл. 78 ал. 8 от ГПК. Предвид изхода на спора, сложността на разглежданите проблеми и отговора, представен от ответника, съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 3 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. “С”, бл. 41, ап. 7, да заплати на А. “М” с адрес в гр. С., ул. “. № 1, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: