О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5271 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Д. Ф. и М. И. Ф. – двамата със съдебен адрес в гр. В., чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № 582 от 6 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение № 1* от 2 май 2007 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. за отхвърляне на исковете за заплащане на увеличената стойност на имота вследствие на поставяне на кухненски шкафове и вграден гардероб в коридора, фаянс, РVС тръби, мивки, тоалетна чиния и казанче, батерии за душ, мивка и лайсни и вместо него касаторите са осъдени да заплатят на ответниците по касация действително извършените разходи за посочените работи.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушени материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, тъй като съобразно задължителната практика на върховния съд право на обезщетяване по чл. 72 и 74 от Закона за собствеността има само владелецът, а ответниците са държатели на имота, като в това си качество те могат да претендират само поправки на повреди; касаторите са се противопоставяли на извършването на каквото и да е в имота; сумата от 774 лв. за шпакловка и боядисване е текущ ремонт, а не подобрение; сумите за извършени работи по т. 3 и 4 се дублират напълно. Твърди се, че решението следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. С допълнителна молба се сочи, че приетото от съда, че ищците по насрещния иск имат права по чл. 72 и 74 от Закона за собствеността противоречи на ППВС № 6 от 1974 г.; сумата по т. 1 е за текущ ремонт; сумите по т. 3 и 4 се дублират. С друга молба процесуалният представител на касаторите обяснява защо намира, че основанията за допускане до касационен контрол са по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК, но съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси не са формулирани.
Ответниците М. Ж. И. и Г. Ж. И. – двамата от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Ю, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват, че касационната жалба е неоснователна, защото решението е постановено на основание неоснователно обогатяване; произнасянето по атакуваното решение не е от значение за създаване на ново тълкуване на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че между страните е съществувало правоотношение на заем за послужване, поради което ищците по насрещния иск – ответници по касация, не са владелци и нямат качеството на добросъвестни подобрители; част от претендираните подобрения могат да бъдат отделени от жилището, поради което претенцията за тяхната стойност е неоснователна; в момента на настаняване на ищците по насрещния иск в жилището, състоянието на жилището е налагало ремонт, поради което на държателя се дължат извършените разходи.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като основание за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът е посочил като основание за допускане до касационно обжалване основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. Съществен въпрос не е формулиран. Доколкото това изобщо е допустимо, следва да се приеме, че касаторите поставят материалноправните въпроси държателите ползват ли се от правата по чл. 72 и 74 от Закона за собствеността и разходите за шпакловка и боядисване представляват ли текущ ремонт или са подобрения. По третата точка от допълнителната молба е осъществено на практика оплакване против законосъобразността на решението, което не може да бъде разгледано като основание за допускане до касационен контрол, а едва в същинското касационно производство, след евентуалното допускане на решението до него.
Атакуваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Посоченото задължително за съдилищата тълкуване не е нарушено от въззивния съд, тъй като липсва заключение на съда, че ищците по спора имат качеството на добросъвестни подобрители, за да могат да се ползват от правилата на чл. 72 и 74 от Закона за собствеността. Съдът е посочил, че ищците по насрещния иск са в друго качество и е приел основателността на иска им в посочения размер на друго правно основание.
По вторият материалноправен въпрос не е посочена каквато и да е практика, обуславяща наличието на основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 или 2 от ГПК. Ето защо по този въпрос не може да се приеме, че решението е постановено в нарушение на задължителна съдебна практика, или пък че е налице въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като съдът е взел предвид конкретните факти по делото – извършеният ремонт не е бил текущ, а необходим за използването на жилището. Ето защо разрешаването му по различен начин не би довело до различно тълкуване на закона.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 582 от 6 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: