О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
София, 16.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 263 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Р. Б. от гр. Я., чрез процесуалния му представител адв. П, против въззивното решение № 255 от 24 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 440 по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 688 от 8 август 2008 г., постановено по гр.д. № 784 по описа на районния съд в гр. Я. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото трансформацията в структурата на общинската администрация не е осъществена от общинския съвет, а кметът еднолично е изменил устройствения правилник на общинската администрация; органите на администрацията са овластени да определят кои експертни длъжности се заемат по трудово и кои – по служебно правоотношение; уволнението е незаконно, защото е нарушена процедурата по връчването на заповедта – заповедта съществува в два различни варианта; неправилно е обсъден представеният болничен лист. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали промяната в длъжностното разписание е извършена от компетентен орган и без решение на общинския съвет за конкретната структура на общинската администрация. Освен посоченият въпрос се преповтарят и оплакванията от касационната жалба. Сочат се три решения на ВКС.
Ответникът О. Я. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение длъжността „младши инспектор” в дирекция „М”, е определена за заемане по служебно правоотношение и за четирите щатни бройки; ищецът бил запознат със съдържанието на заповедта за уволнение още на 1 април 2008 г., а заповедта без дата на връчване и подпис му била предоставена на 4 април 2008 г., когато отишъл да представи болничен лист.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният проблем за разликата в правомощията на общинския съвет и кмета на общината по отношение на определянето на структурата на общинската администрация е изключително важен и практиката на касационния съд в това отношение е изобилна, но атакуваното решение по този въпрос не е постановено в разрез с установената практика. Формулираният в касационната жалба проблем не е бил предмет на разискване нито от въззивната, нито от първата инстанция, тъй като не е въвеждан като спорен въпрос от ищеца. Според посоченото в исковата молба, което съдът е приел и в писмения доклад по реда на чл. 312 ал. 1 т. 2 от ГПК, уволнението е атакувано като незаконосъобразно от ищеца, тъй като длъжността, заемана от него, е била определена за заемане по трудово правоотношение, като в отговор на това оплакване първоинстанционният съд посочил, че длъжността на ищеца е експертна, поради което по силата на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, тя е определена за заемане по служебно правоотношение. Въззивната жалба пространно обсъжда процедурата по връчване на процесната заповед, а във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение само в т. 3 от въззивната жалба сочи, че намира уволнението за порочно, защото кметът не е обявил конкурс за заемане на длъжността от държавен служител, поради което е налице фиктивна промяна на трудовото правоотношение със служебно. Очертаният от въззивния съд спорен предмет на делото е приет от страните. Съдът в атакуваното решение е дал отговор на посочените от страните доводи. Ето защо разрешаване на поставения значим въпрос не е давано от въззивния съд, та да се счете, че по този въпрос е налице нарушаване на задължителна за съдилищата практика. Затова и касационният съд приема, че не следва да разисква съобразността на атакуваното решение с представените три решения на ВКС.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Съдът констатира, че с молба от 16 февруари 2009 г. касаторът е поискал да му се върне неправилно искана от въззивния съд сума за производството по допускане до касационен контрол. Действително, на 30 декември 2008 г. касаторът е внесъл сумата от 30 лева, които следва да му бъдат върнати, тъй като не се дължат на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 255 от 24 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 440 по описа на окръжния съд в гр. Я. за 2008 г.
На С. Р. Б. от гр. Я. да се върне по посочената в молба от 16 февруари 2009 г. сметка неправилно внесената държавна такса от 30 лева за производството по допускане до касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: