О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 10.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4338 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. И. Д. и Т. Д. Д. – двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. М, против въззивното решение № 126 от 12 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 133 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г., с което е отменено решение № 160 от 11 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. и вместо него касаторите са осъдени да преустановят неоснователните си действия – паркиране на собствения си лек автомобил в собственото на С. С. К. и И. К. Д. дворно място в гр. С., с което се нарушава правото им на собственост върху дворното място.
Ответниците С. С. К. и И. К. Д. – двамата от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват, че няма основания за допускането на жалбата до касация и че е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Правото на собственост на ответниците е оспорено в първото по делото заседание, като дворното място е обща част на учредената етажна собственост, а и паркирането на автомобила не пречи при преминаването на други автомобили, ползващи гаражите в двора. В изложение към касационната жалба се сочи (макар не дословно формулирано), че на разрешаване подлежи същественият материалноправен въпрос дворното място обща част на етажната собственост ли е и може ли общата част да става такава едва след решение на етажните собственици, същественият процесуалноправен въпрос за необсъждане на доводите на ответниците по иска, както и същественият материалноправен въпрос паркирането на автомобил в двора смущава ли правото на собственост върху недвижим имот. Представени са решения на ВС и ВКС и решение на ОСКГ № 154 от 1964 г. относно статута на дворното място при етажна собственост и решение № 378 по гр.д. № 286 по описа на І ГО за 1988 г. относно необходимостта въззивният съд, при отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, да изложи съображения по всички доводи на страните.
С решението си въззивният съд приема, че паркирането на автомобил не пречи на проходимостта и гарирането на други два автомобила в двата гаража в дворното място, но местоположението на автомобила на касаторите налага извършването на повече маневри при гарирането; дворното място нямало предназначение за паркиране на автомобили, защото липсва решение на общото събрание на етажните собственици за използване на мястото с такава цел; дворното място не е обща част на етажната собственос, защото при учредяването на етажната собственост съсобствениците са постигнали съгласие дворното място да бъде изключено като обща част на етажната собственост.
Решението следва да се допусне до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК по последния поставен материалноправен въпрос. Макар касаторът изрично да не е посочил по коя хипотеза на чл. 280 ал. 1 от ГПК иска допускането до касационен контрол, първите два въпроса, предвид представената съдебна практика, сочат наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, а третият – по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Първият от поставените въпроси е съществен по принцип, но не и в контекста на предявения иск. Искът по чл. 109 от Закона за собствеността осигурява защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно посегателство върху него. Този иск обаче може да бъде предявен и между съсобственици на недвижим имот. Ето защо дали ищците по спора са изцяло собственици на дворното място, или то, в съответните си части по смисъла на чл. 40 от Закона за собствеността, е съсобствено между етажните собственици, е без значение за негаторния иск, тъй като каквото и да е разрешаването на този въпрос, основният спор е дали процесното въздействие върху правото на собственост на ищците (а то не им се отрича изцяло), е неоснователно.
Вторият поставен въпрос е съществен процесуалноправен въпрос, но разрешаването му от въззивния съд не е сторено по различен начин от този в представеното решение на върховния съд. Обстоятелството, че изводите на съда са различни от твърденията на касаторите, не обосновава необсъждане на всички посочени от страните доводи. Необсъждането на свидетелските показания не съставлява нарушение на възведения в решението на ВС принцип, защото съдът е обосновал изводите си с други доказателства.
Последният от поставените въпроси обаче е съществен и разрешаването му по различен начин от този, даден от въззивния съд, би променило изхода на спора. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по него по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като по него липсва съдебна практика. За разглеждането на спора касаторите дължат 70 лева и са представили банково бордеро за внасянето на посочената такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 126 от 12 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 133 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: