О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 303 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. гимназия по текстилни и кожени изделия в гр. С., представлявана от директора Н. Г. С. , приподписана адв. И, против въззивното решение без номер от 24 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 22 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г., като само в частта по иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и по чл. 59 от КТ първоинстанционното решение е отменено и исковете са отхвърлени за първия дан сумата от 2114 до пълния размер от 2717 лева и за втория за сумата от 10 лева за работно облекло.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът неправилно приел, че не се обжалва първоинстанционното решение по искове по чл. 222 ал. 1 от КТ, по чл. 42 ал. 2 от КСО и по чл. 25 от ОКТД – при уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ се дължи обезщетение по чл. 222 от КТ; съдът не е вникнал в съдържанието на обективната невъзможност, а е разисквал правилото на чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ, но за училищата последната разпоредба е неприложима; съдът не е ценил писмените доказателства по делото. В приложение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдебната практика по чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ е крайно ограничена – само едно решение на ВКС, чиито мотиви влизат в противоречие с мотивите на атакуваното решение относно приложението на чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ и покриването на хипотезите по разглеждания спор, като важно е в чия полза е формулираната в закона „обективна невъзможност” и дали това означава само обективна невъзможност да се изпълнява трудовото правоотношение поради мерки за процесуална принуда или по здравословни причини; следва да се изясни и приложението на чл. 222 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ; ВКС трябва да изясни на съдилищата приложното поле на чл. 328 ал. 1 т. 12 и т. 3 от КТ в зависимост от спецификата на трудовото правоотношение за всеки казус, като указанията се онагледят с пример. Представят се решение на ВКС и решение на апелативен съд по касационно производство.
Ответникът Т. Й. Й. от гр. С., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че съдът правилно се е произнесъл само по оплакванията, развити във въззивната жалба; въззивният съд правилно е преценил липсата на обективна невъзможност трудовото правоотношение да се изпълнява; неправилно е решението само в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 225 от КТ до пълния му размер, като при допускане до касационен контрол се претендира присъждането на сумата в пълен размер; под формата на основания за допустимост касаторът развива несъгласията си с решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че към момента на уволнението не е била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор – по реда на чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ може да се уволни работник само в случаите, когато не е налице друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – при невъзможност да се запази ? щат поради непокриване на минимума за преподавателски часове за пълно работно време приложимо е друго основание за прекратяване на правоотношението, което може да е или съкращение в щата или намаляване на обема на работата и това личи от самата заповед; трудовото правоотношение освен това е прекратено и за длъжност, която не съответства по наименование напълно на тази по последното сключено между страните допълнително споразумение, което пък само по себе си води до незаконност на уволнението; обезщетението за оставането без работа е намалено за период от време, когато ищецът е бил нетрудоспособен, защото през този период не може да търпи вреда, изразяваща се в пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение; сумите за работно облекло се дължат само за отработено време, поради което общият размер на присъдената сума е намален с 10 лева.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Според представеното с касационната жалба решение на ВКС, правилото на чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ урежда случаи, при които длъжността, заемана от работника или служителя се запазва, но изпълнението й е невъзможно по причини обективни за работодателя или работника или служителя. В решението на апелативен съд се сочи, че наложена мярка за неотклонение представлява обективна невъзможност за явяване на работа и осъществяване на трудовите задължения представлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ.
По въпроса за приложното поле на прекратяването на трудово правоотношение поради наличие на обективна невъзможност трудовите задължения да се осъществяват атакуваното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на съдилищата, нито пък е налице противоречиво разрешаване на поставения проблем. Както става ясно от решаващите мотиви на съдебния акт, съдът е приел, че мотивите за прекратяването на трудовото правоотношение практически сочат наличие на друго основание за това, а не на посоченото. Съдът освен това е дал пространно обяснение защо приема, че всъщност работодателят е бил изправен пред хипотезата на съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. В двете представени решения подобна хипотеза не е разглеждана, поради което не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК.
Касационният съд приема, че не е налице и основанието по т. 3 от цитирания текст за допускане до касационен контрол. Въпросът за приложното поле на чл. 328 ал. 1 т. 12 и т. 3 от КТ в зависимост от спецификата на трудовото правоотношение за всеки казус, е важен, но съдът не съзира причина, обоснована с разглеждания казус, който да налага друго тълкуване от изложеното в атакуваното решение. Действително, както самият касатор е посочил, налице е специфика за всеки отделен случай, като съобразяването на относимите обстоятелства води до извода за приложимостта на една или друга правна норма, но ограничаването на приложението в примери, както се иска в изложението, би поставило ненужни, а възможно е – дори вредни рамки, тъй като практическите проблеми във връзка с приложението на двете посочени разпоредби могат да бъдат безкрайно разнообразни. В този ред на мисли, обективната невъзможност да се осъществява трудовото правоотношение не може да бъде ограничена само като такава, отнасяща се до работника или само до работодателя и изводите за приложимостта й не са спорни.
Не е налице основание за допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК на решението в частта му по отношение на приложението на чл. 222 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ, тъй като въззивният съд не се е произнасял по този иск. В изложението обаче липсва поставен процесуалноправен въпрос във връзка непроизнасянето на съда, поради което съдът не може да допусне касационният контрол само по отношение на този иск.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 24 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: