О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 18.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3115 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. К. и И. С. К. – двамата от гр. В., чрез процесуалния им представител адв. А, против въззивното решение № 96 от 30 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 106 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., с което е отменено решение № 515 от 4 май 2007 г., постановено по гр.д. № 447 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. и вместо него е развален договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между В касатора по време на брака му с касаторката.
Ответникът Д. В. Д. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че няма посочено основание за допускане до касационно обжалване, а и в представените съдебни решения е налице различна фактическа обстановка, тъй като в процесния договор задълженията не са изрично формулирани, а зависят от нуждите на прехвърлителя.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол при всички хипотези на чл. 280 ал. 1 от ГПК, защото е постановено в противоречие с решения на ВКС (по гр.д. № 502 по описа на ІІ ГО за 2003 г. и № 51 по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО за 2004 г.), постановени по аналогични случаи, относно въпросите касаещи смъртта на прехвърлителя и връзката им с неизпълнението на договора, липсата на уговорка за съвместно живеене и липсата на искане за разваляне на договора приживе от прехвърлителя; решението на спора е разрешавано противоречиво от съдилищата относно въпроса за здравословното състояние на прехвърлителя и дължимата издръжка; решението подлежи на касация и по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК, защото касае важни обществени отношения, а и ищецът не е активно процесуално легитимиран, защото развалянето не е искано приживе на прехвърлителя.
С решението си въззивният съд приел, че прехвърлителят е бил в много тежко здравословно състояние и към момента на смъртта си е бил трудно подвижен и през повечето време е лежал; касаторите не са доказали пълно и точно изпълнение на задълженията по договора за цялостна издръжка, осигуряваща нормално съществуване на прехвърлителя всеки ден, а и дори да се приемат за осъществени полагани грижи, те представляват частично изпълнение на задълженията, защото с оглед здравословното състояние на прехвърлителя, той е имал нужда от грижи в много по-голям обем; неполагането на постоянни грижи е довело до инцидент с изгаряне на прехвърлителя; касаторите не са полагали грижи за лечението на прехвърлителя.
Решението не следва да се допуска до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Макар и не изрично формулирани, съдът приема, че касаторите са поставили съществените материалноправни въпроси относно значимостта на обстоятелствата около смъртта на кредитора по договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане за изпълнението на договора, необходимо ли е съвместно живеене на кредитор и длъжник по този договор с оглед пълното му изпълнение, както и на съществения процесуалноправен въпрос допустимо ли е завеждане на иск за разваляне на такъв договор след смъртта на кредитора.
Независимо, че касаторът сочи като основание всички хипотези на чл. 280 ал. 1 от ГПК, изразените въпроси и представената съдебна практика водят до извода, че допускането до касационен контрол се търси при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК. Нито един от посочените въпроси не е разрешаван противоречиво от съдилищата, нито пък поставеният съществен процесуалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. На първо място, здравословното състояние на кредитора по атакувания договор в момента около смъртта му е обсъждано с оглед обема на дължимата грижа при положение, че в атакувания договор този обем не е изрично уговорен, а в представеното решение на ВКС от 2003 г. обстоятелствата около смъртта на кредитора са разисквани във връзка с липсата на уговорка за съвместно живеене между страните по него. Ето защо по посочения въпрос решението не е разрешено в противоречие с други решения. Такова противоречиво разрешаване не е налице и по втория посочен материалноправен въпрос. В атакуваното решение не е прието, че е било необходимо съвместно живеене на страните по спора, без то да е изрично уговорено в договора, а че предвид специфично влошеното здравословно състояние на кредитора длъжникът е следвало да осигури грижи в много по-голям обем. Останалите представени решения разискват проблема с точното изпълнение на договора предвид изрично уговорени в него грижи, а в атакувания договор само се сочи, че длъжникът следва да осигури на кредитора нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. В решението, чийто касационен контрол се иска, съдът не е обсъждал конкретни задължения, за да може да се твърди, че то е постановено в разрез с посочените решения.
На последно място, по посочения съществен процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иска, решението не е постановено като противоречиво на друго решение на съд, нито пък разрешаването му е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В представеното от касаторите решение на ВКС по гр.д. № 502 по описа на ІІ ГО за 2003 г. заключението, че липсата на искане за разваляне на договора приживе на касатора говорело за това, че той е доволен от изпълнението, е извадено извън контекста на решението на ВКС. Освен това посоченият довод не е решаващ за крайния извод на касационния съд. Въпросът за допустимостта на иск, предявен от наследник на кредитор по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, не е спорен, поради което разрешаването му по различен начин от приетия от въззивния съд няма да доведе до развитие на правото и до точното приложение на закона.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 96 от 30 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 106 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: