О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3678 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Д. Д. , в качеството му на директор на Териториална Дирекция на Националната агенция за приходите – Р. , приподписана от главния юрисконсулт на дирекцията Р. М. , против въззивното решение № 362 от 9 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 361 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 209 от 31 октомври 2006 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Р. за 2006 г.
Ответникът Т. Н. Т. от гр. Р., чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за недопустимост на жалбата, защото липсва формулировка на съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл, както и че липсва противоречива практика по приложението на чл. 123 от Кодекса на труда, по мотивирането на заповедите за прекратяване на трудовия договор по чл. 328 ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда, а искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК е неоснователно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото не са изпълнени задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС, доводите и представените от касатора доказателства не са обсъдени, съдът е отказал да допусне и разпита свидетел на касатора. В изложение към касационната жалба се изтъква, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл. 188 от ГПК (отм.), по чл. 218з ал. 1 от ГПК (отм.), по чл. 218з ал. 3 от ГПК (отм.) и по чл. 123 от Кодекса на труда. Сочи се, че трайната практика на ВКС при правоприемство и преминаване на нова длъжност по чл. 123 от Кодекса на труда е, че работодателят няма възможност за избор; мотивите за липсващите на работника качества за ефективно изпълнение на работата са необходими за заповедта по чл. 328 ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда; разрешаването на поставените въпроси ще е от значение за правото, защото ще осигури единство на съдебната практика, ще бъде осъществен контрол и ще се отстранят пороци във въззивното производство, членството на България в Европейския съюз изисква проблемите да бъдат включени в контрола на ВКС, липсва тълкувателно решение, съдебната практика е малка по обем, има нужда от изясняване смисъла и практическата полза от атестирането на служителите от държавната администрация, необходимо е разграничаване на разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, важността на длъжността, заемана от служителя преди уволнението. Към изложението се прилагат осем решения на ВКС, едно на ВС, ТР № 1 от 2001 г., три решения на ВАС и две решения на окръжния съд в гр. В..
С решението си по искове по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от Кодекса на труда, предявени от ответника, въззивният съд приел, че ответникът работил в системата на данъчната администрация, като от 2000 г. заемал длъжността “заместник териториален данъчен директор”, а през 2006 г. при преминаването на данъчната администрация към НАП по реда на чл. 123 от Кодекса на труда бил преназначен на длъжността “заместник директор на териториалната дирекция на НАП” в Р. ; настъпилото правоприемство на страната на работодателя не е основание да се приеме, че двете длъжности са с еднакво съдържание на трудовата функция, а работодателят не е установил изискванията за новата длъжност, съгласно която следва да се преценяват качествата на ищеца във връзка с уволнението му на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда; назначаването на работника на новата длъжност е доказателство за това, че са отчетени неговите професионални квалификация, качества и умения. В отменителното решение на ВКС в предходно касационно производство е прието, че в уволнителната заповед са посочени конкретните качества, които ищецът не притежава за ефективно изпълнение на възложената му работа и съдът следва да обсъди доводите на страните по съществото на спора.
Решението не следва да се допусне до касационен контрол на посочените от касатора основания по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на върховния съд води до извода, че искането за допускане до касационен контрол на практика се търси не по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по т. 2, а само представеното тълкувателно решение обосновава основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторът фактически твърди, че по определени въпроси е налице противоречиво разрешаване, като в тази категория следва да се преценят посочените решения на ВКС и ВС и на други състави на въззивния съд, постановил атакуваното решение. Освен това следва да се отбележи, че основанията по чл. 280 от ГПК касаят практика по граждански дела и се отнасят до въпроси, разрешавани в спорове от граждански характер, поради което представените решения по дела от административен характер са неотносими и няма да се обсъждат в касационното производство.
Макар и твърде неясно отразени, следва да се приеме, че касаторът повдига следните съществени въпроси: налице ли е нарушение на чл. 218з ал. 3 от ГПК (отм.) във връзка недопуснати от съда доказателства, които са поискани не в резултат на проявена небрежност от работодателя – този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС според представеното тълкувателно решение – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК; необсъждането на всички доводи във въззивната жалба нарушава ли принципа на чл. 188 от ГПК (отм.) според представените решения на състави на ВС и ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК; налице ли е нарушение на задължението на съда да изпълни задължителните указания на ВКС според представеното решение на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК; има ли работодателят избор да назначи определени работници и служители при правоприемство по чл. 123 от Кодекса на труда според представените три решения на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК; необходимо ли е излагане на мотиви на работодателя относно липсващите на работника качества при уволнение по реда на чл. 328 ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда според представени решения на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК; значението на трудовия стаж при уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда според представените две решения на окръжния съд в гр. В. основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Без поставен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се сочи, че допускането до касационен контрол на въззивното решение ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Предвид решаващите изводи на въззивния съд относим единствено е въпросът налице ли е нарушение на задължението на съда да изпълни задължителните указания на ВКС според представеното решение на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Като се съобразят мотивите на атакуваното решение и на представеното решение на ВКС следва да се приеме, че повдигнатият съществен процесуалноправен въпрос не е разрешен противоречиво от съдилищата, тъй като в атакуваното решение съдът изобщо не се е занимавал с мотивирането на заповедта, какъвто е бил предметът на обсъждане на ВКС в отменителното му решение, а е преценено неизпълнението на доказателствената задача на касатора да представи доказателства за идентичност на длъжностите преди и след преназначаването на ищеца, за да може да се приеме, че е приложимо уволнението в посочената от работодателя хипотеза. Затова и липсва противоречиво разрешаване на този съществен процесуалноправен въпрос.
Тъй като неустановената идентичност на двете длъжности относно съдържанието на трудовата фуннкция е основният мотив за постановяването на атакуваното решение, всички останали посочени въпроси са съществени, но не и в конкретния разглеждан случай, тъй като разрешаването им по различен начин от този, даден в атакуваното решение, не би променило крайния резултат от съдебния спор. Ето защо искането за допускане до касационен контрол при основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК, е неоснователно.
Неоснователно е и искането за допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото касаторът не е изложил съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Посочените съображения в девет точки са значими, обаче в рамките на същинското касационно производство, а не в производството по допускане до касационен контрол. Освен това въпросите относно приложението на чл. 123 от Кодекса на труда и за основанието за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда не са спорни и по тях има изобилна съдебна практика, макар да не е постановявано тълкувателно решение. По тази причина искането за допускане на решението до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК също е неоснователно.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 362 от 9 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 361 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: