О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 29.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 765 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Ф. , гражданин на Република Франция, ч. процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение без номер от 9 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 692 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 188 от 9 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 7 по описа на районния съд в гр. Н. пазар за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил и не е взел предвид фактът, че предявените искове не са оспорени от дарителката С. , а и надарената А. не оспорва плащане на предварително договорената цена; основанието за получената от С. сума е написана на първата страница от протокола; не са обсъдени всички доказателства в тяхната цялост; у дарителката липсва дарствено намерение, тъй като за имота е получена парична сума, а и двете страни са имали убеждение, че това прехвърляне не е безвъзмездна сделка. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос във връзка с преценката на направени от страната изявления и признания по относими за спора факти и обстоятелства и по съществения материалноправен въпрос за безвъзмездния характер на дарението. По първия въпрос се сочат две решения на ВКС и на ВС, а по втория – три решения на ВС.
Ответницата М. К. А. от гр. Н. пазар, ч. процесуалния си представител адв. Б, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че отношенията между касатора и дарителката са неотносими към спора и касаят техни парични взаимоотношения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че предварителният договор между касатора и ответницата С не съдържа описание на предмета на сделката, поради което договорът е нищожен; касаторът не е доказал, че двете сделки между ответниците за дарение прикриват всъщност продажба на него самия; касаторът не е представил обратен документ или изявление пред държавен орган за доказване на твърденията си, а самият касатор е упълномощил ответницата А да подпише от негово име договор, с който да му бъде учредено право на ползване върху апартамента и гаража, които А. ще придобие ч. дарение от С. ; от записа за предаване на сумата на С. не е явно основанието за получаването на тази сума; не е установено атакуваните сделки да са привидни, нито че са налице валидни и действителни прикрити покупко-продажби между касатора и С.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният проблем за преценката на направени от страната изявления и признания по относими за спора факти и обстоятелства, е важен за всеки отделен спор, но и обективно е изключително значим, като по него изобилства съдебна практика. Съдът е длъжен да съобрази признанията за неизгодни за призналия факти във връзка с всички обстоятелства по делото. В това отношение, обаче, съдът не е постановил разрешение на въпроса в противоречие с установената съдебна практика. Видно от мотивите на съда, прието е, че не е установено основанието за заплащането на посочената сума. Ето защо не може да се приеме, че съдът е постановил решението в противоречие със задължителната практика. Вярно е, че касаторът е недоволен от извода на съда, но оплакванията в тази връзка могат да бъдат предмет на същинското касационно производство, едва след допускането на решението до касационен контрол.
Вторият поставен въпрос също е основополагащ и по него противоречие в практиката не е известно на настоящия състав на съда. Но в разглеждания случай и той не обуславя основание за допускане до касационен контрол. Плащане на суми между ответниците по спора не е установено, нито се твърди, а съдът е приел, че пълномощното дава право на ответницата А да придобие имота, като върху него се учреди право на ползване за касатора. При това положение не може да се сподели твърдението на касатора, че разрешаването на поставения въпрос е сторено от въззивния съд в нарушение на задължителната практика.
Ответницата А. не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд няма, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 9 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 692 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: