О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 20.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3178 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Териториална дирекция на Н. – гр. Д., чрез териториалния директор П, приподписана от юрисконсулт Г. И. , против въззивното решение № 41 от 14 февруари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 911 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 8* от 3 август 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Д. за 2006 г.
Ответникът И. Н. И. от гр. Д., чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за правилността на атакуваното решение. Съображения по допустимостта на касационното обжалване не се излага.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото изводите на съда не са съответни на събраните доказателства. В изложение към касационната жалба се сочи като основание за допускане до касационно производство посочените в чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК основания. Касаторът е посочил, че съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС съществения материалноправен въпрос за приложението на чл. 329 ал. 1 от Кодекса на труда относно обема на съдебния контрол при извършения подбор. Същият въпрос е от значение и за точното приложение на закона, защото съдът е извършил разширително тълкуване на законовите разпоредби в нарушение на чл. 5 от ГПК. Към жалбата се прилагат девет решения на върховния съд.
С решението си въззивният съд приел, че съкращението в щата засягало една от двете бройки “шофьор”, при което работодателят е бил длъжен да извърши подбор по реда на чл. 329 ал. 1 от Кодекса на труда, а подборът следвало да се извърши по критериите на закона и на утвърдената при работодателя процедура за извършване на съкращения в щата; комисията по подбора била назначена в нарушение на чл. 9 ал. 2 от посочената процедура, защото в нея не бил включен представител на синдикалната организация, изрично определен от последната като представител; след като комисията не е била в съответния състав, то дадените от нея оценки не са надлежно изготвени; при равни оценки на двамата служители не е ясно защо за съкращение е предложен именно ищецът по делото, а по-големият стаж на оставеният на работа служител не е отразен като такава причина в протокола на комисията, а и не е бил поставен като критерий за оценяване; съпоставката на данните сочи, че комисията само е оформила вече взети решения, а не е вземала свои такива.
Решението не следва да се допуска до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Макар касаторът изрично да е посочил, че иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, представените съдебни решения водят до извода, че всъщност претендираното основание е това по т. 2 от същия текст, защото по аргумент на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления, а всички останали решения, макар и на състави на ВКС, попадат в хипотезата на т. 2 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Поставеният материалноправен въпрос е съществен, но въззивният съд не е постановил решението си в различен смисъл от представените съдебни решения, поради което не е налице въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
В представените съдебни актове на върховния съд е разисквано кога подборът е задължителен за работодателя, както и задължителността на двата посочени в закона критерия при осъществяването на подбора, за да останат на работа онези работници или служители, които имат по-висока квалификация и същевременно работят по-добре. Вярно е по принцип твърдението на касатора, че работодателят има право да прецени на базата на конкретни факти нивото и качеството на изпълнение на работата от страна на работника или служителя, обаче тези конкретни факти следва да бъдат подведени под един от двата посочени критерия по чл. 329 от КТ. Подборът следва да бъде извършен по начин, по който от една страна изискванията на работодателя относно качеството на работата и равнището на необходимата за изпълнението й квалификация да бъдат ясни за работника или служителя, подложен на подбор, а от друга да могат да се преценят обективните оценки на работодателя в тази връзка. Ето защо работодателят е свободен да определи методиката по осъществяването на подбора, но тя трябва да осигурява равенство на оценяваните лица и прозрачност при осъществяването му, което подлежи на съдебен контрол. Това е и трайно установеното разбиране по отношение на поставения съществен процесуалноправен въпрос, поради което не е налице и основанието за допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Ответникът претендира сторените пред касационния съд разноски. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че ответникът е заплатил 100 лева за направеното възражение. Предвид изхода на производството по допускане на жалбата до касационен контрол и при условията на чл. 78 ал. 3 от ГПК, те следва да бъдат присъдени.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 41 от 14 февруари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 911 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2007 г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Н. – гр. Д., да заплати на И. Н. И., с адрес в гр. Д., кв. “Р”, ул. “. № 9, сумата от 100.00 (сто) лева сторени от него разноски в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: