О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4180 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Д. Г. и Г. Д. П. – двамата от гр. Б., приподписана от адв. П, против въззивното решение № 406 от 9 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 360 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 8 от 14 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 400 по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушение материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, тъй като съдът неправилно е изтълкувал правилото на закона, предвиждащо като единствено условие за възстановяване на собствеността върху земеделските земи да се докаже притежаването им преди образуването на посочените в закона организации, а основанието за одържавяването няма правно качество на предпоставка за възникване на правото за възстановяване на собствеността; процесните имоти не са включени в заливаемата площ на язовир “Б”, поради което липсва основание за одържавяването им и те следва да бъдат възстановени. В изложение към касационната жалба се сочи, че се претендира допускане до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК – решението било постановено в противоречие със съществуващата съдебна практика на ВКС отпреди изменението на чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ, а след изменението липсвала съдебна практика, поради което разглеждането на жалбата би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Към изложението се прилагат три решения на административното отделение на Върховния съд от 1995 г. Касаторът не е успял да формулира съществен въпрос, но, доколкото такъв може да се извлече от изложението му, се поставя въпросът дали на реституция по реда на ЗСПЗЗ подлежат одържавените по разпореждане на Министерския съвет земеделски имоти.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че законът изрично урежда случаите, при които одържавени земеделски земи се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, като одържавените имоти принципно не подлежат на възстановяване.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен, но разрешаването му е сторено в съответствие с правилата на закона. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
Атакуваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Тук следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторът фактически твърди, че по процесния случай е налице не разрешение в разрез с практиката на ВКС, а противоречиво разрешаване на съдилищата. Представените решения на отделни състави на върховния съд обаче не обосновават и наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като тези разрешения на отделните състави са по дела от административен характер, а противоречиво разрешаване на съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси може да се търси само в рамките на гражданското съдопроизводство.
Предявеният иск е по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Според правилото на посочения текст, лицата, пропуснали да подадат заявления в определения от закона срок, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие правото да възстановят собствеността си върху земеделски земи. Основателността на този иск обаче се предпоставя от наличието на условията, изброени подробно в чл. 10 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост. принципно законът разпорежда реституиране на онези имоти, които са били земеделски преди колективизацията, но прибягва до изрично изброяване на възможностите за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ относно одържавени земи по някои закони – например по ЗСГ, ЗТПС и конкретно изброени актове в ал. 14 на същия член. По аргумент на ал. 3 на чл. 10, имоти, които са отнети от собствениците им срещу парично обезщетение, не могат да бъдат възстановявани по реда на земеделската реституция. Подобно изключение е сторено само за имотите, отнети по чл. 12 от ЗСГ (отм.) и то след възстановяване на полученото обезщетение. Ето защо, след като процесните имоти са били отчуждени по силата на Разпореждане на Министерския съвет от 17 септември 1956 г. (като това отчуждаване е станало срещу заплащане), правоимащите лица могат да осъществят реституционните си претенции по друг ред, а не чрез средствата на земеделската реституция. По тези съображения, след като разрешението, дадено от въззивния съд по поставения съществен въпрос, е в унисон със смисъла на закона, не следва да се допусне касационното разглеждане на атакуваното решение, защото разрешаването на въпроса по друг начин не би довело до точното приложение на закона, както и до развитие на правото и, следователно, не е налице и второто посочено основание за допускане до касационен контрол – това по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 406 от 9 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 360 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: