О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 635 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. М. Ю. от гр. Р. и като пълномощник на сестра си М. Ю. , чрез процесуалния си представител адв. Ю, против въззивното решение № 370 от 19 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 656 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., с което е отменено решение № 107 от 18 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 144 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2007 г. и вместо него искът на касаторите за заплащане на сумата от по 4500 щатски долара от И. П. Н. и Д. П. Н., е отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно не е преценил “становище” на ответниците, което е прието и неоспорено като доказателство, макар като документ да е приложено по друго производство; със становището ответниците са признали, че са получили десет хиляди щатски долара, а между наследодателката на касаторите и ЕТ “О” не е установено да има договорни отношения, по силата на които тя да е дължала на едноличния търговец преведената сума. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се търси допускане до касационен контрол поради противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС по въпроса какво е значението на писмено становище, имащо характер на признание на ответниците, направено по друго дело, по което се е претендирала част от спорната сума и което е било представено като документ по разглеждания спор. Представят се решение на ВКС, две влезли в сила решения на окръжни съдилища и решение на арбитражен съд, което не може да се обсъжда в производството по чл. 288 от ГПК, тъй като не е решение на съд по граждански спор.
Ответниците И. П. Н. и Д. П. Н. от гр. Р., чрез процесуалния си представител адв. Б, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват, че липсва конкретно изложение на касационните основания; производството е недопустимо, защото размерът на исковата претенция е под размера на чл. 218а ал. 1 б. “б” от ГПК (отм.); жалбата е неоснователна, защото сумата е преведена не на ответника Н, а на търговец; вземането е погасено и по давност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Касационната жалба е постъпила във въззивния съд по време на действието на новия ГПК, поради което критериите за допустимостта на касационното обжалване съобразно стойностния размер на решените с въззивното решение искове по чл. 218а от отменения ГПК, са неприложими.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че между наследодателката на касаторите и ответниците бил сключен предварителен договор за отстъпване право на строеж и изграждане и завършване на жилище, за което наследодателката на касаторите следвало да преведе на ответниците 10 хиляди щатски долара; сумата от 20880 лева е преведена на едноличен търговец, поради което сумата не е получена от ответниците, а и не се представят доказателства, че ответникът е собственик на едноличния търговец; съпруг нетърговец не отговаря солидарно за задълженията на търговеца; ответниците са осъдени да заплатят хиляда долара по иск, предявен частично от сумата 10 хиляди долара, но решението не обосновава сила на пресъдено нещо за остатъка; по същата причина изявленията, съдържащи се в становището на ответниците по другото гражданско дело, са неотносими в настоящото производство.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният въпрос е значим за изхода на спора, тъй като разрешаването му от съда е обусловило атакуваният резултат по въззивното решение. Представените съдебни решения не обосновават наличие на основание за допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като касаят случаи на извънсъдебно и съдебно признание от страна на ответниците, а не и хипотеза, подобна на разглежданата. Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като разрешаването на проблема ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За касационното разглеждане касаторите дължат 254 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 370 от 19 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 656 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г.
УКАЗВА на касаторите А. М. Ю. и М. Ю. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесат по сметката на ВКС и да представят в деловодството на съда или да изпратят по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 254 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: