О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 22.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4530 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. Л., Е. С. Л. , В. Д. Ц. и К. Е. Ц. – всички с адрес за призоваване в гр. С., чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № 22 от 19 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 18 април 2007 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2003 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушение материалния закон и е необосновано, тъй като направените от съда изводи не съответстват на представените доказателства; противно на логиката, след като е приел, че е налице противозаконно бездействие от страна на ответника, съдът приел, че не е установено наличието на вреда и на причинна връзка и непосредственост за тази вреда с незаконното бездействие на ответника; освен издаването на протокола за оценка, не е съществувала друга пречка за осъществяване на плановете на касаторите. В допълнителна молба се сочи, че на разрешаване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК от касационния съд подлежи на разглеждане същественият материалноправен въпрос, макар и не конкретно формулиран от касаторите – налице ли е пряка и непосредствена вреда под формата на пропусната полза в случаите, когато крайният резултат от административното производство зависи от поредица от действия на длъжностни лица и на трети лица или такава е налице само в случаите, когато ползата би настъпила, независимо от каквито и да е последващи действия на трети лица и обективни дадености. В друга молба се сочи, че са налице условията за допускане до касационен контрол на атакуваното решение при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, защото решението противоречало на практиката на ВКС за обезщетяване на пропуснати ползи, тъй като за процесния период е щяла да настъпи положителна промяна в имуществената сфера на касаторите. Съществен въпрос не е формулиран, нито е посочена съдебната практика, на която атакуваното решение противоречи.
Ответникът не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че не са били налице обективни пречки пред длъжностните лица на ответника да връчат на касаторите протокол и заповед, поради което е налице незаконно бездействие за изпълнение на задължение по смисъла на чл. 281 от ППЗТСУ (отм.) за процесния период, но вредата за касаторите не представлява пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ответника и не се намира в пряка причинна връзка с незаконното бездействие; ползата би възникнала само доколкото поредица от действия на длъжностни лица и на трети лица и бъдещи несигурни събития, като отдаването на обекти под наем, биха се осъществили; след като тези действия не зависят изцяло от волята на ищците, а и от чужди действия и обективни дадености, то липсва пряка и непосредствена вреда.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Повдигнатият материалноправен въпрос е съществен, но разрешаването му е сторено в съответствие с разума на закона. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
Атакуваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Тук следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Касаторите не са формулирали въпрос, по който съдът да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, а и не е посочил коя е тази практика. Не са налице основанията за допускане до касационно обжалване и по т. 2 от посочения текст, тъй като касаторите не са посочили по кой въпрос е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, а дори и такъв да е възможно да се извлече от касационната жалба и допълнителните молби, касаторите не са посочили онези решения, които са приели различно разрешение от възприетото от въззивния съд.
Поставеният материалноправен въпрос относно наличието на вреда в случаите, когато крайният резултат зависи от други процеси и събития, е съществен, но разрешаването му е сторено в съответствие с точния смисъл на закона.
Кредиторът по непозволеното увреждане, който твърди, че е пропуснал да реализира полза, трябва да установи не само каква би била обстановката, ако вредоносното въздействие не би настъпило, но още и факта, че би предприел, или вече е предприел необходимото действия за реализиране на тази полза. Едва тогава може да се твърди, че очакваната печалба непременно би настъпила. Неизпълнението на определени задължения (в случая – на длъжностните лица на ответника) би било причина за пропускането на ползата само в случай, че при точно изпълнение на задължението е съществувало обективно оправдано очакване за реализиране на ползата. Именно по тази причина текстът на чл. 51 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите определя, че обезщетение се дължи за всяка вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие.
В разглеждания случай, при прието от съда противоправно бездействие на длъжностните лица на ответника за процесния период, в тежест на касаторите е било да установят, че твърдяната от тях вреда има по-горе посочените характеристики. След като пропуснатата от тях полза е поставена в зависимост от други фактори, пък били те и законосъобразно осъществяване на действия от други лица, вредата не е пряка и непосредствена последица от действията на ответника, поради което тълкуването, дадено от съда, е в съответствие с разума на закона. Допускането на решението до касационен контрол не би допринесло за точното приложение на закона или за развитието на правото.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 22 от 19 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: