О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 19.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3893 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. П. , представлявана от кмета на общината Н. З. , чрез мл. Юрисконсулт К. С. К. , против въззивното решение № 387 от 17 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 330 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 60 от 28 март 2005 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2004 г.
Ответницата С. И. К. от с. Р., обл. П. , не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалния закон в атакуваното решение – неправилно е прието, че няма нормативно изискване за ползване на картони с различна цветова маркировка в зависимост от различните регистри, а и ответницата е признала извършените от нея нарушения; ответницата неправилно е омастилявала данни с променлив характер; времето на извършването на нарушенията е установено от заявленията на граждани; не са оценени събраните доказателства. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи това по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – съдът неправилно тълкувал разпоредбите на Закона за гражданската регистрация – чл. 26. Сочат се отново и касационни оплаквания – съдът неправилно не съобразил, че времето на извършването на нарушението в конкретния случай се установява след подаването на заявление, което разполага с входящ номер и дата.
С решението си по искове по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от К. на труда съдът приел, че по делото не били представени доказателства от работодателя от какъв нормативен акт произтича задължението да се водят лични регистрационни картони с различна маркировка, както и в заповедта не било посочено конкретно неправилно позлани бланки за картони на определени лица и момента на извършване на нарушението; в заповедта за уволнение не е посочено кога са извършени редица нарушения; инструкцията на ЕСГРАОН не е представена от работодателя, за да се отчете какви са изискванията за омастиляване на данните; безспорно е установено само едно нарушение на трудовата дисциплина, но отново не е посочено времето на извършването на нарушението, поради което не е налице основанието по чл. 190 ал. 1 т. 3 от К. на труда – не са установени три или повече нарушения в сроковете по чл. 194 ал. 1 от кодекса на труда.
Решението не следва да се допусне до касационен контрол по посоченото основание на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Прегледът на текста на чл. 26 от Закона за гражданската регистрация не води до извода за основателност на твърдението на касатора, че в него се съдържа изискването за различна цветова гама на различните картони, които се водят в ЕСГРАОН. От текста на закона е видно, че се водят два вида картони – личен регистрационен картон на български граждани с абревиатура ЛРК-Б и личен регистрационен картон на чужденец с абревиатура ЛРК-Ч, но няма данни за цветово кодиране на различните картони. Касаторът не е представил Р. за функциониране на ЕСГРАОН, издадено от МРРБ, в което, както твърди касаторът, цветовата гама на картоните била доразвита. Ето защо не може да се приеме, че се налага тълкуване на текста на чл. 26 от ЗГР, за да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Останалите изложени съображения са твърдения по съществото на спора и представляват по естеството си касационни оплаквания, които обаче биха могли да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство, но не представляват основание за допускане до такова.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 387 от 17 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 330 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: