О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 18.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 164 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Т. Д. от гр. Д., чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение № 280 от 9 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 336 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 97 от 17 април 2008 г., постановено по гр.д. № 28 по описа на районния съд в гр. Д. за 2008 г.
Ответницата Е. М. Д. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата, а и за нейната нередовност, защото не бил формулиран съществен въпрос и поради това цитираната практика не можела да се приеме за противоречива
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол, защото предявеният иск е лишен от правен интерес поради това, че въпросът за това при кого да живее детето е разрешен в брачния процес; недопустимо е по съдебен ред да се иска изпълнение на конкретно действие, представляващо акт на упражняване на родителски права; искането следва да се осъществи по административен ред – чл. 76 т. 9 от Закона за българските документи за самоличност и при евентуален отказ – чрез обжалване пред административен съд; решението е и неправилно. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на касационния контрол – същественият въпрос е допустим ли е иск с правно основание по чл. 72 от Семейния кодекс по искане на разрешение от районния съд малолетното дете да пътува в чужбина, придружено от майка си, без съгласието на другия родител, при положение, че има специален административен ред, установен за това. В подкрепа на твърдението се сочат решение № 21 по гр.д. № 717 по описа на ІІ ГО за 2000 г. и решения на Върховния административен съд.
С решението си въззивният съд приел, че при спор за конкретни права по отношение на детето във връзка с упражняването на родителските права, са приложими правилата на чл. 72 от Семейния кодекс; разногласия относно местоживеенето на детето не са налице; несъгласието на касатора води до невъзможност майката да упражнява родителските си права, понеже тя е трайно установена в чужбина, където трайно е установен и касаторът. С решението на първоинстанционния съд е издаден акт на спорна администрация за заместващо съгласие от страна на касатора малолетното му дете да пътува в чужбина и да му бъде издаден задграничен паспорт. (По отношение на диспозитива на първоинстанционното решение касационният съд намира за необходимо да отбележи, макар и по същество разрешението да е ясно, че неправилно текстово първоинстанционният съд е отразил в диспозитива на решението, че уважава иска, като разрешава на детето да пътува, тъй като с решението си следва да даде заместващо съгласие на страната на бащата за пътуването на детето.)
Решението не следва да се допуска до касационен контрол, защото по посочения съществен процесуалноправен въпрос не е дало извод, разрешаван противоречиво от съдилищата. Представеното решение на ВКС подкрепя изцяло решаващия извод на въззивния съд за допустимостта на производството по реда на чл. 72 от Семейния кодекс, тъй като всяко несъгласие по упражняването на родителските права на детето в конкретен аспект, може да бъде разрешено по реда на посочения текст от СК. Напълно неоснователно се твърди от касатора, че редът за осъществяване на правата на ищцата е административен. Предвиденият в Закона за българските документи за самоличност административен ред за атакуване на отказ на администрацията да издаде разрешения за напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи, предвижда провеждане на специална процедура във връзка с акт на административен орган, но не разрешава спорове между физически лица. Освен това вероятната многобройност на подобни съдебни производства не може да се счете като основание за неприемането на гражданскоправния характер на спора.
На последно място следва да се отбележи, че законът в чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК предвижда допускане до касационен контрол в случаите, когато посоченият от касатора въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, но винаги в рамките на гражданския процес. Разрешения на хипотези по реда на административното съдопроизводство са неприложими като основание за допускане на касационно производство по граждански дела. Ето защо съдът не разглежда представените решения по дела от административен характер.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 280 от 9 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 336 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: