О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4904 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. А. Г. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. Е, против въззивното решение № 836 от 15 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 2* от 16 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото e нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че възражението за симулативността на сключения между ответниците по иска договор, е недоказано – представен е предварителен договор и гласни доказателства, че действително искания договор е за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка; купувачът по подписания договор и майка му се грижат за касаторката и до момента; свидетелските показания на страната на ищеца са недостоверни; искът е предявен след изтичането на законния срок, защото ищецът е узнал за него много преди завеждането на делото; ищецът не е полагал грижи за касаторката, защото е знаел за истинското основание на сключения договор; следва да се приложат правилата относно прикритото съглашение, поради което ищецът няма право да изкупи продадената част. В допълнителна молба се сочи, че се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК, като са преповторени синтезирано основанията за неправилност на решението, посочени в касационната жалба, а по допустимостта на иска с оглед точното прилагане на закона следва да се прецени при наличието на доказателства за узнаване от страна на ищеца за прехвърлянето на имота още през 2005 г., следва ли да се приеме, че искът е предявен в срок. С допълнителна молба се представят решения на ВС и на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл. 17 ал. 1 от ЗЗД и решение на ВКС за преценка на признание на страна за осъществяване на неизгодни за нея факти при условията на чл. 127 ал. 2 от ГПК (отм.).
Ответниците Д. С. Т. и Н. К. М. Т. , чрез процесуалния им представител адв. Б, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба и искат уважаването й.
Ответникът Д. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочат, че жалбата е недопустима, защото не съдържа основания за допускане на касационно обжалване; свидетелските показания са недопустими предвид забраната на чл. 134 ал. 2 от ГПК (отм.); предварителният договор няма достоверна дата и не е противопоставим на ищеца.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че искът е предявен в двумесечен срок от узнаването на продажбата от страна на ищеца по спора, а ответниците не са успели да подкрепят възражението си с доказателства; продажбата между ответниците е действителна – недопустимо е страните по сделката да доказват с гласни доказателства, че изразеното съгласие е привидно; ответниците по иска не са представили доказателства за достоверна дата на предварителния договор, а той е оспорен от ищеца; касаторката не е предложила на ищеца да изкупи нейния дял; твърденията на касаторката са за изгодни за нея факти и не са доказателство.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като предпоставка за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното или друго, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът е посочил като основание за допускане до касационно обжалване основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК. Единствено формулиран е процесуалноправният въпрос при наличието на доказателства за узнаване от страна на ищеца за прехвърлянето на имота далече преди предявяването на иска, следва ли да се приеме, че искът е предявен в срок. Този въпрос е съществен, но неговото разрешаване по различен начин от този, даден от въззивния съд, няма да доведе нито до точното приложение на закона, нито до развитието на правото, защото съдът обосновано е посочил защо приема, че искът е предявен в законния срок, като правилно е определил и тежестта на доказване на твърденията на страните в тази връзка.
Други съществени въпроси не са формулирани. Липсата на въпроси поставя съда в невъзможност да посочи дали разрешаването им ще отговори на критериите, поставени за допустимостта на касационното производство според чл. 280 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея касаторката изтъква само недоволството си от фактическите констатации на съда и оттам – от изводите му. По естеството си това оплакване е такова за неправилност на решение, но основания за неправилност на атакуваното решение могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство. След като касаторката не е успяла да посочи съществен въпрос, на който се дължи отговор от касационния съд, то и жалбата не следва да бъде допускана до касационен контрол.
Доколкото това изобщо е допустимо, съдът не може да извлече и съществен въпрос в контекста на представената съдебна практика. Представените съдебни решения отразяват постоянната практика на касационната инстанция във връзка с приложение на правилата на прикритата сделка и не разколебават изводите на съда относно действителността на процесната покупко-продажба. Заключенията на съда за значимостта на представения предварителен договор не са сторени в разрез с представеното решение за значението на нарочен обратен документ. Накрая, заявената от страна на касаторката позиция за действителността на покупко-продажбата, не е преценена различно от преценката, давана обичайно от ВКС, защото касаторката не е признала неизгодни за нея факти, а изгодни такива.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 836 от 15 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: