О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4795 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Г. К. от гр. К. и процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 746 от 14 май 2008 г., постановено по гр.д. № 349 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 47 от 6 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 101 по описа на районния съд в гр. К. за 2007 г. за отхвърляне на иска на касатора над сумата от 3000 лева до пълния предявен размер от 8000 лева.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушени материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът не е взел предвид всички установени по делото болки и страдания, претърпени от касатора, като правилата на справедливостта са нарушени; болките и страданията са продължили много дълъг период от време и продължават и до днес; начинът на живот на касатора е променен. В допълнителна молба се сочи, че касационното разглеждане следва да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК – поради противоречива разрешаване от съдилищата относно размера на паричното обезщетение при средни телесни повреди в резултат от пътнотранспортно произшествие. Представя се влязло в сила решение на окръжния съд в гр. П. за присъждане на обезщетение за претърпени болки и страдания от средна телесна повреда в следствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 10 януари 1999 г. в размер на 5000 лева.
Ответникът Г. А. Д. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че предвид конкретните обстоятелства – характера, степента, продължителността и интензитета на причинените вреди, възрастта на ищеца, благоприятната прогноза, очакваните евентуални бъдещи болки, обуславят заплащането на посочения от районния съд размер на обезщетението.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като предпоставка за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното или друго, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът е посочил като предпоставка за допускане до касационно обжалване основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Твърди се, че съдилищата дават различно разрешение на въпроса за справедливото обезщетение при сходни обстоятелства, още повече, че по-високият размер на обезщетението (5 хиляди лева по представеното друго решение на същия окръжен съд), е присъдено за произшествие, произтекло над пет години преди процесното. Поставеният материалноправен въпрос е съществен.
Касационният съд приема, че не е налице различно разрешаване на поставения въпрос от съда. Съобразно критерия за справедливост, установен с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при определянето на дължимия размер на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички относими и значими за конкретния случай обстоятелства – както характера и вида на търпените болки и страдания и прогнозата за в бъдеще, така и други фактори – продължителност на интензивно лечение, необходимост от поддържащо лечение, възраст, отражение на болките и страданията върху личния и обществен живот и други подобни. Практически е невъзможно при два случая наборът от подложени на преценка характеристики да е един и същ, тъй като конкретните ситуации са различни. Ето защо не може да се твърди, че при сходни увреди съдът е присъдил друго обезщетение. Видно от представеното съдебно решение, в другия случай съдът е следвало да прецени значимостта на болките и страданията на възрастен човек без благоприятна прогноза на развитието на състоянието му. Дори само това обстоятелство само по себе си опровергава твърдението за еднаквост на подложените на преценка обстоятелства. По тези съображения следва да се приеме, че поставеният въпрос не е разрешаван различно от съдилищата.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 746 от 14 май 2008 г., постановено по гр.д. № 349 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: