О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 17.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3650 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Й. Й. , чрез М. А. Й. , представлявана от процесуалния й представител адв. Ю, против въззивното решение № 125 от 21 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 200 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 66 от 12 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Д. за 2005 г.
Ответникът Н. Г. И. , в качеството му на Е. “П”, със седалище и адрес на управление в гр. Д., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за недопустимост на въззивното производство, манипулиране на съда и неоснователност на доводите в жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е допуснал нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост на атакуваното решение – съдът не е обсъдил доводите на страните и не е събрал поискани от страните доказателства; неустановено е останало кои точно магазини са записани на ответника според договора за групов строеж; извършената делба с участници лица, които не са страни по договора за групов строеж, е нищожна. В изложение към касационната жалба се сочи, че се търси допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. Сочи се същественият процесуален въпрос налице ли е нарушение на съществени процесуални правила при необсъждане на всички доказателства по делото и се представя решение № 1* по гр.д. № 814 описа на V гражданско отделение на ВКС за 1999 г., както и същественият материалноправен въпрос при наличието на договор за групов строеж, последващо разпределение в разрез с договора и при участието на трети лица в доброволната делба, пораждат ли се права спрямо участниците в делбата, както и спрямо придобилите права по предварителния договор и се представя решение № 229 по гр.д. № 942 описа на І гражданско отделение на ВКС за 1998 г., като се сочи и ППВС № 7/73 г.
С решението си по иск по реда на чл. 19 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите съдът приел, че магазинът, предмет на предварителния договор между страните по спора, е част от обединени без строителни книжа два магазина, но договорът за групов строеж не предвиждал разпределение на два магазина на северната фасада (един от които е магазинът по предварителния договор), а и с договора за доброволна делба процесният магазин не е поставен в дял на ответника; магазинът е поставен в дял на лице, което не е страна по договора за групов строеж, а в тежест на ищцата било да докаже, че ответникът е собственик на имота.
Решението следва да се допусне до касационен контрол по поставения процесуалноправен въпрос, но следва да се разгледа по поставения материалноправен въпрос.
Преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на ВКС (изключая позоваването на постановлението на пленума на ВС, което несъмнено е задължително за съдилищата) води до извода, че искането за допускане до касационен контрол на практика се търси не по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по т. 2, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторката фактически твърди, че по поставения процесуалноправен въпрос е налице противоречиво разрешаване на съдилищата.
Поставеният процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но не е приложим за разглеждания случай. В представеното решение на ВКС се третира необсъждането на всички доказателства, представени по делото, а не несъбирането на поискани такива от страните, каквото нарушение на практика се твърди от касаторката. Ето защо решението не се допуска до касационен контрол по поставения съществен процесуалноправен въпрос.
Решението обаче следва да се допусне до разглеждане по повдигнатия материалноправен въпрос, защото разрешаването му по различен начин от този, възприет от въззивния съд, би имало значение за крайния резултат на спора. Допускането обаче следва да стане при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото нито представеното решение на състав на І гражданско отделение на ВКС, нито задължителното за съдилищата ППВС 7/73 са по сходни въпроси на посочения. За касационното разглеждане на спора касаторката дължи държавна такса от 33,50 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 125 от 21 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 200 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2007 г.
УКАЗВА на касаторката И. Й. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 33,50 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: