О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 09.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2909 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Б. С. от гр. П., против въззивното решение № 208 от 28 март 2008 г., постановено по гр.д. № 821 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 1* от 18 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 666 по описа на районния съд в гр. П. за 2004 г. за възлагане в полза на ответницата В. М. С. на апартамент в гр. П. и в частта на въззивното решение, с която е определено паричното уравнение на дяловете на останалите съделители.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол в атакуваните му части, защото искането за поставяне в дял на недвижимия имот не е сторено в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, а по-късно – в следващото съдебно заседание. В изложение към касационната жалба се сочи, че по съществения процесуалноправен въпрос – кога най-късно може да се направи искането за поставяне в дял на неподеляем жилищен имот, съдът е постановил решението в противоречие с практиката на ВКС. Представя се Тълкувателно решение № 45 по гр.д. № 18/87 г. на ОСГК.
Ответницата В. С. , чрез процесуалния си представител адв. Л, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че касаторката няма право на жалба, защото не е подала въззивна такава, а и е пропуснала сроковете за подаване на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК (съобщението за решението е получено лично от касаторката на 31 март 2008 г., а касационната жалба е постъпила в деловодството на въззивния съд на 29 април 2008 г.) срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима, тъй като въззивното производство е образувано именно по въззивна жалба на касаторката.
С решението в атакуваната му част въззивният съд приел, че неподеляемият процесен апартамент правилно е поставен в дял на ответницата С, като искането за възлагане е сторено в рамките на крайния срок, защото е направено още с исковата молба; сумите за уравнението на дяловете са определени в съответствие с действителната цена на имота.
Касаторката поддържа наличието на основание за допускане на касационната жалба по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК – поради наличие на съществен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Според цитираното тълкувателно решение на ОСГК, предявеното искане за възлагане в заседание, последващо първото по делото след влизането в сила на решението за допускане до делба, ще се счита за предявено след законния срок и няма да се разглежда от съда.
Решението в атакуваната му част не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. При постановяването на решението в частта му по отношение на възлагането на недвижимия имот, съдът е изложил съображения в съответствие именно с посоченото тълкувателно решение, тъй като по смисъла на разрешението, дадено в него, както и съобразно точното значение на текста на закона, първото по делото заседание след влизането в сила на решението по допускане на делбата е крайният срок за предявяване на искане за възлагане на недвижим имот. Такова искане обаче може да бъде направено и по-рано – в който и да е момент от предявяването на иска насетне, включително и в исковата молба. Ето защо по посочения съществен процесуалноправен въпрос разрешението на съда не е сторено в противоречие с практиката на ВКС – не е налице основанието за допускане до касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Съществен въпрос, основание за допускане, но по друг текст, би бил въпросът оттеглено ли е искането за възлагане при неподдържане на иска за делба, но подобен въпрос не е третиран от касаторката. По отношение на определянето на паричното уравнение на дяловете не са изложени съображения за допускане до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 208 от 28 март 2008 г., постановено по гр.д. № 821 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 1* от 18 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 666 по описа на районния съд в гр. П. за 2004 г. за възлагане в полза на ответницата В. М. С. на апартамент в гр. П. и в частта на въззивното решение, с която е определено паричното уравнение на дяловете на останалите съделители.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: