О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
София, 15.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 942 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. Р. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 175 от 17 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., с което е оставено в сила решение без номер от 7 юли 2006 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. С. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът си е позволил неправилно тълкуване на доказателствата по делото – прехвърлителят е бил в лошо здравословно състояние, бил е тормозен, заплашван и бит от Г. , бил е с лабилна психика и зависим от нея; разпитани са очевидци на побой над прехвърлителя; данни за състоянието му дава и фактът на написване на допълнителен частен документ пред нотариуса; неправилно е тълкувана експертизата на вещото лице. В молба, вероятно ценена от касатора като имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска произнасяне поради противоречиво разрешаване на материалноправен въпрос от съдилищата, като същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В молбата накратко се преповтарят оплакванията от жалбата и се сочи още, че сделката е сторена въпреки волята на прехвърлителя, а освен това нямало извършено плащане, поради което тя била симулативна, прикрита (цитира се решение на ІІ ГО на ВКС). Без да се посочва в каква връзка, се представят три решения на ВКС и две постановления на Пленума на ВС. Материалноправен или процесуалноправен въпрос не е формулиран.
Ответницата Г. А. П. от гр. С., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че е налице правен интерес от предявяване на исковете, защото ищецът-касатор в настоящото производство, е наследник по закон и по завещание на праводателя по продажното правоотношение; не е установена липса на съгласие за сключване на сделката, тъй като не е доказана подмяна на волята на наследодателя; искът за унищожавана на сделката е неоснователен, тъй като не е установено упражненото насилие да е свързано с въздействие за извършване на транслативната сделка.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Преди всичко съдът намира за необходимо да отбележи, че условие за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос, за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона предвид производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол, а би могло да е предмет на разглеждане едва в същинското касационно производство, ако касационният контрол бъде допуснат.
В процесния случай съдът е изправен именно пред посочената хипотеза. Касаторът не е формулирал такъв въпрос, който да бъде поставен на разглеждане. Ето защо не може да се прецени дали по определен проблем е налице противоречиво разрешаване от съдилищата или пък дали разрешаването на спорния въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От представените съдебни решения и постановления не може да се прецени кой е поставеният на преценка въпрос. Твърдението за симулативност на сделката е въведено за пръв път в процеса с допълнителната молба към касационната жалба и не следва да бъде разглеждано.
Ответницата не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 175 от 17 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: