О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 03.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5341 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Ц. Г. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. И, против въззивното решение № 257 от 24 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 560 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 29 от 16 април 2007 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. относно предоставяне на родителските права върху малолетното дете на страните по спора, издръжката и определянето на лични контакти с другия родител.
Ответницата П. Д. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол в атакуваните му части, защото съдът е игнорирал изразеното от детето в съдебната зала желание да живее при бащата, правните изводи на съда не съответстват на установената фактическа обстановка, мотивите на съда са твърде кратки и в тях липсва задълбочено и аргументирано обсъждане на относимите факти; детето е израснало основно под грижите на бащата; емоционалната връзка между бащата и детето е много силна.
С решението в атакуваната му част въззивният съд приел, че интересите на детето налагат то да бъде отглеждано от майката, а изразеното желание от детето да живее с бащата не е задължително за съда, тъй като то е във възраст, в която не може реално да прецени интересите си.
Касаторът поддържа наличието на основание за допускане на касационната жалба по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК – поради наличие на съществен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният съществен материалноправен въпрос, макар и не изрично заявен в касационната жалба, е какво е значението на заявеното от детето желание да живее при касатора по искането за предоставяне на родителските права. Касаторът подкрепя искането си с ППВС-ІІ-74 и две решения – 3311-81-ІІ ГО и 2128-83-ІІ ГО.
Решението в атакуваната му част не е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС. За да постанови решението си в частта му, с която съдът определя кой да упражнява родителските права, съдът изтъква ниската възраст на детето и служебната ангажираност на бащата, като посочва, че и двамата родители са се грижили за детето. Изразеното желание на детето да живее с касатора не задължава съда, защото възрастта му не позволява да прецени кое е в негов интерес. Именно в посочения смисъл е и становището на върховния съд, изразено в представените постановление и съдебни решения. Интересът на децата е основният фактор, който следва да мотивира съда при предоставянето на родителските права, от които пък се определя присъждането на издръжка и контактите с другия родител. Привързаността на детето към един от родителите е съществен фактор, който следва да бъде взет предвид от съда, но не е решаващият. Ето защо атакуваното решение не следва да се допуска до касационно разглеждане при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 257 от 24 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 560 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 29 от 16 април 2007 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. относно предоставяне на родителските права върху малолетното дете на страните по спора, издръжката и определянето на лични контакти с другия родител.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: