О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 328 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Р. Т. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. В, против въззивното решение № 1* от 30 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 40 от 28 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост, защото и двете инстанции приемат, че алеаторния договор не е изпълняван от ответниците и те двамата с приложена по делото молба признават иска до претендирания размер от 4/6 идеални части от имота; удостоверение за наследници на покойната съпруга на касатора е представено по делото и прието като доказателство, но не се намира в кориците на делото; ако такова липсва, то няма основание да се приеме, че касаторът е наследник на покойната си съпруга, както и че ответниците са нейни синове; решението е противоречиво, тъй като приема, че касаторът има право на наследяване като преживял съпруг, а след това се приема, че липсва удостоверение за наследници. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по проблема за точното спазване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон, както и на правилата на формалната логика. В допълнителна молба се сочи, че съдът е следвало да укаже на страната, че по делото липсва удостоверение за наследници. В друга молба се сочи, че се представят решения, които са в противоречи с атакуваното решение. Представят се решение на петчленен състав на ВС, определение на ВС, решение на ВС и ТР № 2/2004 г. на ОСГК.
Ответниците Д. Н. К. от гр. П. и А. Н. К. от с. Б., обл. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. В, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват, че представянето на удостоверение за наследници не е от значение за допустимостта на иска, а за доказване на неговата основателност; служебното начало е отменено още през 1997 г. и съдът не е имал задължение да указва на страните за кои обстоятелства от значение за делото те не сочат доказателства. Жалбата е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че касаторът и покойната му съпруга продали срещу задължение за издръжка и гледане жилище на ответниците, които са синове на покойната му съпруга; касаторът е упражнил правото си да иска разваляне на договора не само за неговата част на имота, но и за правата, които е наследил от съпругата си – до 4/6 идеални части от имота, като ответниците са признали иска; по делото не е представено удостоверение за смъртта и наследниците на покойната съпруга на касатора, а без него не може да се приеме за установено по безспорен начин, че касаторът като неин наследник притежава 1/6 идеална част от имота, поради което искът за разваляне на договора над ? идеална част до предявения размер от 4/6 идеални части е неоснователен.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният проблем за това как при наличие на признание на иска изцяло съдът преценява спорните фактически обстоятелства и следва ли да укаже на страните да уточнят позицията си по тях, е съществен за конкретния спор, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо следва да се приеме, че атакуваното съдебно решение трябва да се допусне до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, а не по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК, тъй като представените съдебни актове касаят отменен процесуален ред, а задължителното за съдилищата тълкувателно решение разрешава различен спор.
За касационното производство не се дължат такси, тъй като касаторът е освободен от внасянето на такива още с определение от 19 юни 2007 г. по първоинстанционното производство.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 30 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: