О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 16.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 218 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на МБАЛ “П” АД гр. Л., представлявано от изпълнителния директор д-р Т, чрез процесуалния му представител адв. Б, против въззивното решение № 263 от 14 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2008 г., с което е отменено решение № 681 от 11 януари 2007 г., постановено по гр.д. № 534 по описа на районния съд в гр. Л. за 2006 г. и вместо него е отменена заповед за прекратяване на трудово правоотношение на касатора с И. Й. Й., Й. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да заплати 6734,94 лева обезщетение за оставане без работа, а над тази сума решението на районния съд до пълния предявен размер на иска е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост, защото трудовият договор с ищеца е сключен на основание проведен конкурс и за работодателя не е имало възможност да не сключи договор с него; ищецът не е бил част от ръководния екип към момента на назначаването си, за да може изпълнителният директор да приложи подбора си спрямо него; мотивът за еднократност на подбора по чл. 328 ал. 2 от КТ не е решаващ и по него не се спори; обезщетението е завишено. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се посочват отново касационни основания по смисъла на чл. 281 от ГПК и освен това се сочи, че се търси допускане до касационен контрол поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали преценката на работодателя по чл. 328 ал. 2 от КТ е свободна или подлежи на съдебен контрол, като се представя решение на ВКС и освен това се иска допускане до касационен контрол поради значимостта за точното прилагане на закона и за развитието на правото по въпроса, макар и не дословно формулиран, дали хипотезата на чл. 328 ал. 2 от КТ може да се използва от лицето, сключило договор за управление, по отношение на назначено от него лице от управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция.
Ответникът И. Й. Й., чрезц процесуалния си представител адв. Ц, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че представеното съдебно решение не установява противоречива съдебна практика, а за основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК не са развити конкретни доводи. Жалбата е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че уволнението е извършено в установения деветмесечен срок от сключването на договора за управление, но ищецът е назначен на длъжността в резултат на проведен конкурс след сключването на договора за управление и в този смисъл в рамките на правото на сключилия договора за управление е да осъществи подбора на екипа си; субективното право на подбор е еднократно.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по втория материалноправен въпрос.
По първия поставен материалноправен въпрос атакуваното решение не е постановено в противоречие с установената съдебна практика. Съдът не е оспорил правото на сключилия договор за управление да прецени свободно с кои лица иска да осъществява управленската си програма, нито е излагал съображения за качествата на ищеца. Ето защо по този въпрос не следва да се допуска касационен контрол.
Вторият поставен въпрос обаче е изключително важен за конкретния спор, а и по принцип. Разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като ще се постигне по-детайлно разграничаване на правата на сключилия договор за управление по отношение на работниците и служителите, заели ръководни длъжности на различни основания. Затова по този въпрос следва да се допусне касационен контрол.
За касационното производство касаторът дължи 165 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №263 от 14 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2008 г.
УКАЗВА на касатора МБАЛ “П” АД гр. Л., представлявано от изпълнителния директор д-р Т, в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 165 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: