О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 563 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Окръжна п. гр. П. против въззивното решение № 612 от 26 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която решение № 90 от 11 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г. е отменено и вместо него касаторът е осъден да заплати на П. К. сумата от 1500 лева неимуществени вреди и сумата от 900 лева обезщетение за имуществени вреди, като за неимуществените и имуществени вреди решението е оставено в сила съответно за сумата от 1000 лева и 300 лева.
Срещу същото решение, но в частта му, с която атакуваното решение е оставило в сила първоинстанционното такова за отхвърляне от присъдения размер на неимуществените вреди до предявения от 5 хиляди лева, както и за отхвърлянето на исковете спрямо О. д. на полицията в гр. П., е постъпила и касационна жалба от П. А. К. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. В.
В жалбата на прокуратурата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че състоянието на К. във връзка с наказателното производство е пряка последица от него; състоянието на ищеца преди производството не е установено, за да се прецени наличието на промяна; размерът на обезщетението не е съобразен с фактическите негативни изживявания на ищеца и приетото съпричиняване на вредоносния резултат; направените в хода на наказателното производство разноски не са имуществена вреда, която да може да се претендира по реда на ЗОДОВ, а те трябва да се търсят в друго производство, а и обвинението не изисква задължително участие на адвокат. В приложение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се иска допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, като се представят три решения на окръжни съдилища и едно на състав на ВКС по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ и се сочи, че решенията очертават различни критерии за справедливост при присъждането на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от страна на правоимащите.
В жалбата на П. К. се сочи, че атакуваното решение е неправилно – постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като неправилно съдът интерпретирал доказателствата във връзка с възможността на касатора да завърши училище, при положение, че е бил в ареста; определеният размер на обезщетението не съответства на претърпените щети. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на Европейския съюз (без да е уточнено каква е точно практиката именно на Европейския съюз в това отношение) по присъдения размер на обезщетението, като допускането до касационен контрол се иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК – поради противоречие на решението с ТР № 3 от 22 април 2005 г. на ВКС.
Страните не си дават взаимно отговори на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на вреди, произтекли от незаконно обвинение за престъпление по НК, по което ищецът в последствие е оправдан; областната д. на полицията не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове; ноторно известно е, че при наказателни дела в случай на оправдателна присъда разноски не се присъждат, но те могат да се претендират по реда на ЗОДОВ; ищецът е претърпял неимуществени вреди, произтекли от незаконното задържане и воденето на наказателното производство повече от една година и изразили се в ограничаване на личната свобода, стрес, напрежение и депресивни състояния, невъзможност да си намери работа; по твърдението за невъзможност да се завърши десети клас е прието съпричиняване.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на жалбата на П. К. до касационно разглеждане, а жалбата на прокуратурата следва да се допусне за разглеждане само в частта й за имуществените вреди.
Касаторът К. не е успял да формулира какъвто и да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Предвид цитираната такава в касационната жалба следва да се отбележи, че с посоченото тълкувателно решение на ВКС в т. 11 е прието, че причинените вреди следва да се определят с оглед особеностите на всеки отделен случай. По същата причина неоснователно се твърди и в жалбата на прокуратурата, че съдът е нарушил принципа за справедливост. От представените съдебни решения на равни по степен съдилища на съда, постановил атакуваното решение, е видно, че ищците са претърпели вреди от незаконни действия на правозащитните органи, но тези вреди са имали различен израз и интензитет за всеки отделен случай, поради което правилно съдилищата са обсъдили особеностите на всяка предявена претенция. Неимуществените вреди са свързани колкото с обективни обстоятелства, толкова и със субективните преживявания на всеки от правоимащите, които съответно подлежат на доказване по надлежния ред. Затова, а и поради липсата на конкретно формулирани въпроси в това отношение, касационните жалби и на двете страни във връзка с присъдените неимуществени вреди, не следва да се допуснат до касационен контрол.
Основателно е искането на прокуратурата обаче за допускане до касационен контрол на частта от решението, с което е прието, че са претърпени имуществени вреди, произтекли от заплащането на съдебни разноски в наказателното производство. Макар и недословно формулиран, следва да се приеме, че е поставен процесуалноправният въпрос направените разходи за разноски в наказателното производство представляват ли имуществена вреда от незаконно обвинение, която може да се претендира по реда на ЗОДОВ. От представеното от прокуратурата решение № 597 от 14 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 576 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г. е видно, че въпросът е разрешен различно от начина, по който е сторено това в атакуваното решение. Ето защо е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускането на решението до касационен контрол в тази му част.
За касационното производство прокуратурата не дължи държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 612 от 26 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е разгледан иск за неимуществени вреди.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 612 от 26 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е разгледан иск за имуществени вреди от 1200 лева, произтекли от заплащането на съдебни разноски в наказателното производство.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: