О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 01.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4129 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Д. К. от гр. Б., чрез процесуалните му представители адв. М, К. Б. и Г. Ч. , против въззивното решение № І* от 26 май 2008 г., постановено по гр.д. № 188 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 85 от 27 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 72 по описа на районния съд в гр. М. за 2007 г.
Ответницата Д. Г. П., чрез процесуалния си представител адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че решението не следва да бъде допускано до касационен контрол, защото представените решения не противоречат с постановения съдебен акт; възражения по валидността на сделката, по която ответницата е получила частта от имота, не са правени; претенциите са индивидуализирани и уточнени по време и по основание; съдът правилно приел, че се касае за подобрения в имота, като никое от тях не представлява незаконно строителство по смисъла на ЗУТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е оставил в сила недопустим акт, постановен от съдия, за когото са налице съмнения относно безпристрастността и напредубедеността му; съдът е отказал да допусне доказателствени искания на жалбоподателя, които са от решаващо значение за изхода на спора; претенциите по сметки на ответницата не са достатъчно прецизирани и съдът не е направил разлика между необходими разноски, подобрения и луксозни преустройства; преустройствата са извършени и незаконно. В изложение към касационната жалба доводите са преповторени, като по оплакването за недопустимост на въззивното решение се сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и се представят решение по наказателно дело на ВКС и решение на тричленен състав на ВКС, както и се сочат задължителните указания на т. 4 от ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ВКС; по оплакването за недостатъчна индивидуализация на претенциите се сочат решение на ВС, ТР № 85/1968 г. на ОСГК и ППВС № 6/74 г.; по оплакването за отказа на съда да уважи доказателствените искания на касатора не се сочи съдебна практика; по оплакването за несъобразяването на съда, че се касае до незаконно строителство, се сочи т. 7 от ППВС 6/74 г.
С атакуваното решение в частта му по претенциите по сметки въззивният съд приел, че ответницата по касационната жалба е извършила посочените подобрения в имота и с посочената от вещото лице сума се е увеличила стойността на делбения имот, поради което касаторът следва да заплати половината от нея. Съдът не е обсъждал наличието на основания за отвод по реда на чл. 12 ал. 2 от ГПК (отм.).
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане единствено по оплакването за недостатъчна индивидуализация на претенциите по сметки. Преди да бъдат обсъдени както това оплакване, така и останалите обаче, следва да се отбележи, че, въпреки подробната касационна жалба и изложението към нея, касаторът не е успял да формулира ясно и конкретно съществени въпроси, които следва да бъдат разрешени от ВКС. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора. Липсата на конкретизация на въпросите (тъй като те са изразени само под формата на оплаквания, както обичайно се прави в касационните жалби) принуждава съда сам да формулира съответните въпроси, като съпостави доводите на касатора и представената съдебна практика, поради което съдът отговаря в настоящото производство само на онези въпроси, които е успял да извлече.
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот дворно място, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда и всички подобрения в имота. Делбата е допусната при равни квоти за страните по спора с влязло в сила съдебно решение. В първото по делото заседание след допускането на делбата съсобственицата П. предявила претенции по сметки за извършени в имота подобрения, изброени в осем пункта. Претенциите не са стойностно отразени. Към писмената молба били приложени четири договора, фактури и квитанции. За определяне на оценката на подобренията била изслушана съдебно-техническа експертиза. Експертът дал пазарната цена на имота преди извършването на подобренията, стойността на подобренията и увеличената стойност на имота след подобренията. Решението по извършването на делбата било постановено от съдия М. М. , като не е спорно, че в качеството си на съдия по вписванията през 2007 г. изповядала дарение на половината процесен имот, като ответницата по касация била надарената страна.
Касаторът претендира допускането на атакуваното решение до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, но в действителност сочи както това основание, така и основанието на т. 2 от посочения текст, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторът фактически твърди, че по процесния случай е налице не само разрешение в разрез с практиката на ВКС, но и противоречиво разрешаване на съдилищата.
По съществения процесуалноправен въпрос допустимо ли е решение, постановено от съдия, действал в качеството на съдия по вписванията при изповядване на сделка във връзка с предмета на спора, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК. В производството по допускане до касационен контрол съдът не може да обсъжда разрешаването на съществени въпроси, сторени в рамките на производства, които не са граждански. Ето защо представеното решение по дело от наказателен характер е неотносимо по спора. Посоченото решение на ВКС, както и разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ВКС, не могат да мотивират причина за допускане до касация по поставения въпрос. По смисъла на закона – чл. 209 ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 199 ал. 3 от ГПК (отм.), съдът служебно следи както за допустимостта на обжалваното пред него решение, така и за конкретността на въззивната жалба досежно пороците, за които въззивникът твърди, че се съдържат в атакуваното решение. В процесния случай въззивният съд не е нарушил посочените законови правила, тъй като липсва каквото и да е основание да се приеме, че съдията по вписванията, изповядал сделка (още повече, че тя не е оспорена от касатора в производството), има основания за отвод по смисъла на чл. 12 от ГПК (отм.) и не следва да вземе участие в исковия процес в качеството на докладчик по делото. Данни за това, че първоинстанционният съдия е заинтересован от изхода на делото, или пък че се намира в особени отношения със страна по делото, пораждащи основателни съмнения за безпристрастността му, не се сочат.
Решението не следва да бъде допускано до касационен контрол по поставения съществен процесуалноправен въпрос относно значението на отказа на съда да уважи доказателствените искания на касатора за правилността на решението, тъй като касаторът не сочи по това искане никаква съдебна практика, за да може да се прецени нарушаването на задължителните за съдилищата разрешения или пък противоречивото разрешаване от съдилищата на поставения въпрос. От друга страна, не се сочи, че разрешаването на поставения въпрос е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Решението не следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и по същественият материалноправен въпрос следва ли да бъде взето предвид обстоятелството, че извършеното в съсобствения имот строителство е незаконно, тъй като посоченото постановление на пленума на Върховния съд има предвид друга хипотеза – извършено в имота строителство от несобственик. Освен това в текста на постановлението изрично е посочено, че подобно строителство следва да се третира като подобрение на имота, а едва при определянето на стойността му се държи сметка за възможното му премахване. Ето защо и по този въпрос решението не е постановено в нарушение на практиката на върховния съд.
Основателно е обаче искането за допускане до касационен контрол по поставения съществен процесуалноправен въпрос допустимо ли е съдът да приема претенциите по сметки, без те да са достатъчно индивидуализирани по основание и размер. Съдът намира, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, а не и по т. 1, защото в посочените ППВС и ТР на ОСГК посоченият въпрос не е изрично разрешаван. Съобразно представеното решение на състав на ВКС, предявяването на претенции по сметки следва да отговаря на изискванията за обикновените осъдителни искове и се извършва винаги конкретно за всяка претенция поотделно. Това разрешение е различно от възприето от съда в атакуваното решение, което налага допускането на решението до касационен контрол. За разглеждането на решението касаторът дължи 90,50 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І* от 26 май 2008 г., постановено по гр.д. № 188 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г. в частта му по отношение на изнасянето на съсобствения имот на публична продан.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І* от 26 май 2008 г., постановено по гр.д. № 188 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г. в частта му по отношение на исканията по сметки.
УКАЗВА на касатора Г. К. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 90,50 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: