О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 679 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. Н. Р. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 470 от 30 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е отменено решение без номер от 8 април 2004 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2003 г. и вместо него исковете на касатора против Комисията за ф. н. за признаване на уволнението му за незаконно, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото указанията на касационната инстанция при предходно разглеждане на делото не са спазени от въззивния съд; касаторът е узнал за вписването на 4 ноември 2003 г. и от тази дата за него е възникнало задължение за уведомяване, а той е уведомил ответника устно на следващия ден и писмено на 14 ноември 2003 г.; изпълнението на задължението е в разумен срок предвид създалата се ситуация и предприетите от касатора действия по премахване на несъвместимостта; съдът не е обсъдил представените доказателства за кореспонденцията между касатора и търговското дружество; уведомяването на работодателя за избора на касатора е сторено преди прекратяването на правоотношението; касаторът е бил в отпуск по майчинство, поради което е налице неупражняване на несъвместими функции, а не е ясно дали е бил длъжен при това положение да уведомява работодателя и дали не е налице закрилата по чл. 333 ал. 6 от КТ; съдът не е обсъдил данните за устно уведомяване на работодателя. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че се иска произнасяне на касационния съд по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото е необходимо да се определи след като в чл. 126 т. 12 от КТ не е определен срок за изпълнение на нововъзникнало законово задължение, в какъв срок работникът е длъжен да изпълни това задължение, във връзка с правилото на чл. 330 ал. 2 т. 7 от КТ.
Ответникът К. за ф. н. , чрез юрисконсулт Д. В. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че касаторът не е обосновал с какво произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, понеже законът е ясен – уведомяването се дължи веднага; жалбата е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че за ищеца по силата на изменение в КТ е възникнало задължение да уведоми работодателя си за наличието на несъвместимост по чл. 107а ал. 1 т. 2 пр. 4 от КТ; уведомлението се дължи на лицето, овластено да представлява работодателя, което е сторено на практика писмено 14 дена след възникването на основанието; ищецът е следвало да стори уведомлението незабавно, защото това, което се дължи без срок, се дължи веднага; след като задължението не е изпълнено в деня на възникването на основанието за уведомяване, работодателят законосъобразно е упражнил правото си да го уволни.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос е значим за конкретния случай и по принцип разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по поставения въпрос не е налице трайно установена практика и липсата на определен в закона срок прави необходимо преодоляването на празнината чрез средствата на касационното произнасяне.
За касационното производство, предвид вида на разглежданите искове, не се дължи държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 470 от 30 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: