О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 671 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. Г. М. от гр. Д., като майка и законна представителка на малолетните Н. и А. Б. , К. С. Д. от гр. Д. и Б. А. Ж. от гр. В., чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № 185 от 27 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., с което решение № 638 от 16 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г. е обезсилено в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените от Н. А. Б. и А. А. Б. – чрез тяхната майка и законна представителка Й. Г. М. и от К. С. Д. искове с правно основание по чл. 200 от КТ и в тази част производството по делото е прекратено, а в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 200 от КТ в полза на Б. А. Ж. в размер на 15 хиляди лева, решението е отменено и искът срещу “Т” Е. – Д. , е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото въззивният съд е направил елементарния довод, че, след като между пострадалия и ответното предприятие няма сключен трудов договор, не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника. В молба, наречена от процесуалния представител – частна жалба допълнително изложение, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, се сочи, че се търси допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса следва ли да се ангажира отговорност на ответника по реда на чл. 200 от КТ в случай, че между пострадалия и ответника не е сключен трудов договор, макар и работна сила да е престирана.
Ответникът “Т” Е. , със седалище и адрес на управление в гр. Д., чрез процесуалния си представител адв. Б, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че жалбата и частната жалба-допълнение, не обосновават приложението на касационното производство по новия ГПК, тъй като решението на въззивния съд е в унисон с практиката на ВКС, не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, нито е пък такъв от значение за развитието на правото; на практика липсва изложение към касационната жалба. Представя се решение на ВС от 1992 г., определение на ВКС по частна жалба и решение по к.н.а.х. дело.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че предявените искове от малолетните деца на починалия и от К. Д. , са процесуално недопустими, защото твърдените от тях болки и страдания са били обезщетени с присъдата по наказателното производство, която е влязла в сила, а не са настъпили нови обстоятелства, които да дават възможност за предявяване на нов иск; между пострадалия и ответника не е бил сключен трудов договор, поради което не е налице трудова злополука и, следователно, предявеният иск от Б. Ж. за заплащане на обезщетение по реда на чл. 200 от КТ е неоснователен.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по отношение на исковете на Н. А. Б. и А. А. Б. – чрез тяхната майка и законна представителка Й. Г. М. и от К. С. Д. , но е налице основание за допускане до касационен контрол на решението в частта му по иска на Б. А. Ж.
Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос, макар и не дословно формулиран, е значим за конкретния случай и по принцип разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по поставения въпрос не е налице трайно установена практика, а доколкото такава изобщо съществува, тя е инцидентна. Ето защо касационният съд приема, че е налице основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК.
Предвид атакуваното решение обаче този контрол следва да се допусне само спрямо претенцията на бащата на пострадалия, тъй като само по неговата претенция се поставя посочения проблем. За останалите касатори съдът е възприел друго разрешение на спора. За това разрешение не се сочи основание за допускане до касационен контрол, нито пък е поставен въпрос, който да бъде подложен на разглеждане. По тази причина за техните искове касационен контрол не следва да бъде допуснат.
За касационното производство касаторът Б. Ж. не дължи държавна такса, тъй като е освободен от внасяне на държавна такса още в първоинстанционното производство (л. 35 от първоинстанционното производство).
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 185 от 27 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която решение № 638 от 16 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г. е обезсилено в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените от Н. А. Б. и А. А. Б. – чрез тяхната майка и законна представителка Й. Г. М. и от К. С. Д. искове с правно основание по чл. 200 от КТ против “Т” Е. със седалище и адрес на управление в гр. Д. и в тази част производството по делото е прекратено.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 185 от 27 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която решение № 638 от 16 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г. е отменено и вместо него искът за обезщетение по чл. 200 от КТ от Б. А. Ж. срещу “Т” Е. със седалище и адрес на управление в гр. Д. в размер на 15 хиляди лева, е отхвърлен.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: