Решение №725 от по търг. дело №967/967 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 725
София, 09.07.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 519 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „О” А. със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от председателя на съвета на директорите В. П. , приподписана от юрисконсулт Д. Ф. , против въззивното решение без номер от 18 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 15 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че при определяне на прилежащия терен на процесната сграда по смисъла на чл. 64 от Закона за собствеността не намира приложение Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като в Приложение 1 към наредбата се определя механизма за изчисляване на прилежащия към сгради терен при различен собственик на земята; размерът на прилежащия терен не може да се определя произволно, след като са налице нормативи и установени критерии, както определя и чл. 22 ал. 7 от ЗУТ. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се търси допускане до касационен контрол на атакуваното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса дали Наредба № 7 има универсален характер и дали е приложима и по отношение на процедурите по чл. 64 от ЗС, или е приложима само за новопостроени сгради.
Ответникът „Т” А. със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор И, чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че посочената наредба няма универсално приложение, а е приложима само при проектиране на нови сгради и комплекси, при промяна на предназначението им и евентуално в случаите на чл. 11 ал. 3 от ППЗСПЗЗ; в закона не е предоставена възможност собственикът на постройката да може да ползва целия имот; трайната практика на съдилищата е да се определя такава част от терена за ползване на суперфициарния собственик, каквато е необходима за нормален достъп до сградата и за обичайното й обслужване, а останалата част е на разположение на собственика.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че касаторът ползва процесния имот, като определената по реда на чл. 64 от ЗС площ е 230 кв.м., но касаторът ползва допълнително още 640 кв.м.; по реда на Наредба № 7 необходимата площ за използване на сградата надвишава размера на имота; наредбата няма приложение в отношенията между страните, защото тя цели да определи необходимата земя за застрояване, а не и в отношенията между собственика на земята и собственика на постройката по смисъла на чл. 64 от ЗС – ЗС е по-висок по степен нормативен акт, а наредбата е издадена по приложението на ЗУТ и касае друга правна сфера; за ползваните в повече части от имота се дължи обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД, което, изчислено, възлиза на по-голяма сума от претендираната.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
По посочения от касатора въпрос не е известна съдебна практика, която да формира становище по проблема за приложното поле на посочената наредба в рамките на вещните права по смисъла на чл. 64 от ЗС. Ето защо разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За касационното разглеждане касаторът дължи 180 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 18 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2007 г. в атакуваната му част по иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД.
УКАЗВА на касатора „О” А. със седалище и адрес на управление в гр. С., в двуседмичен срок от получаването на съобщение за настоящото определение да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 180 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top