О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 01.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1167 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. И. Т. от с. Б., обл. Смолян, приподписана от адв. Д, против въззивното решение № 96 от 7 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 108 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 6 от 28 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 227 по описа на районния съд в гр. Д. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото в нарушение на закона съдът признал несъществуващ документ – договор за управление; не е назначена експертиза; не е ясно как подобен договор е попаднал в първоинстанционното дело; договорът за управление е сключен в нарушение на устава на кооперацията и Търговския закон, а и не съдържа белезите на договор за възлагане на управление, като не е вписан в Търговския регистър, вписан е преди да бъде сключен, сключен е в противоречие с правилата за срока за сключване на подобен договор, не е подписан от един член на управителния съвет, няма входящ номер и не е регистриран във входящия дневник. Сочат се две решения на ВКС. В допълнение към касационната жалба, вероятно считано от касатора за изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че цялото решение е неправилно – неоснователно съдът е приел, че е налице законосъобразно сключен договор за управление и оттам произтичат неправилните изводи на съда.
Ответникът Р. „К” със седалище и адрес на управление в с. Б., обл. Смолян, представлявано от председателя Н. Р. В. , чрез процесуалния си представител адв. Б, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че правопораждащият факт за прекратяването на трудовото правоотношение е заповедта за уволнение и неправилното записване на основанието за това в трудовата книжка, не води до друго основание; заеманата от ищеца длъжност „главен счетоводител” попада в категорията ръководни длъжности; договорите за управление са приложими и по отношение на кооперациите, тъй като са приложими за всички предприятия по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ; договорът за управление е представен от ответника в срока за представяне на отговор на исковата молба; твърдяното от касатора антидатиране на представените щатни разписания е без значение с оглед основанието за уволнение.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Макар и не дословно формулиран, касаторът поставя проблема за пороци в представения договор за управление, който е дал на председателя на кооперацията възможността да упражни правото си да подбере екип за управление на предприятието по смисъла н чл. 328 ал. 2 от Кодекса на труда. С оглед извършеното уволнение подобен въпрос би бил основополагащ за изхода на делото, стига да е включен в предмета на спора и да е обусловил крайния извод на съда.
В разглеждания случай това не е така. До подаването на касационната жалба съществените елементи на договора за управление не са били предмет на оплакване от страна на касатора. В исковата молба касаторът твърди, че кооперацията не е субект, който може да сключва договор за управление. Във въззивната жалба отново се сочи, че уставът на кооперацията не дава възможност да се сключва договор за управление, поради което и да има такъв, той е недействителен. Пороци във формата и оповестяването на договора не са изтъквани.
Дори обаче подобен проблем да беше посочен и изследван от съдилищата, представената съдебна практика, сочеща основанието за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, не обосновава допускането на решението до касационно разглеждане. В представените решения – № 688 от 19 април 2002 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на ІІІ Го за 2001 г. и № 1* от 3 октомври 2005 г., постановено по гр.д. № 811 по описа на ІІІ ГО за 2003 г. посоченият проблем не е разрешен, за да може да се обоснове противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Други посочени основания за допускане до касационен контрол касаторът не е изтъкнал.
Освен касационната жалба, касаторът е подал и частна жалба против определение № 139 от 25 май 2009 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, с което частния жалбоподател А. Т. е осъден за да заплати на Р. „К” с. Б., деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 250 лева.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, защото съдебното производство не е приключило, а и договорът за управление, станал причина за уволнението на частния жалбоподател, страда от пороци.
Ответникът не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд приел, че първоинстанционното решение е потвърдено, разходите за разноски са доказани и е сторено искане за присъждането им.
Частната жалба е неоснователна.
Според правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част на иска. Настоящият случай е точно такъв. Ответникът е представил доказателства за заплатена сума по договор за правна защита и съдействие, поради което, след неговото искане, съдът основателно е присъдил посочената сума.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски за касационното производство на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 96 от 7 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 108 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 от 25 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 108 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2009 г.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: